Eмисия новини
от часа
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Уютни, трайни и икономични, глинените къщи дават убежище от градския стрес

Глинените къщи - мода или зелена алтернатива

Тези къщи дори "умират" красиво, твърдят зелените номади

6
Комплексът на Илия Кутлев в Илинденци
Снимка: Личен архив

"Зелените номади, или зелените мигранти, търсещи т.нар. живи места извън големите градове, са интересна група хора, търсещи алтернативен начин на живот – достъп до ресурси, до чиста храна, допира до живата природа." Това каза в предаването "Графити по въздуха" Гавраил Гавраилов, който представя поредицата "Има ли мегдан".

Даниел Василев се  вписва в понятието зелен номад. Бунтар, който постоянно е в движение и пътува, но въпреки това установява свое убежище край село Желен, община Своге.

"Моето убежище се намира на 4 км навътре в гората. Около мен няма съседи. Десет декара си купих 2008-а година. На това място имаше две малки глинени къщи. Започнах лека-полека да развивам това местенце", разказва Даниел. 

Поляна, поточе, букова гора и пещера – това е неговото обкръжение. "В романтичния си период, когато си търсех място да номадствам, си мислех, че ще избягам в гората и около мен всичко ще е рай. Всъщност се  натресох в центъра на проблемите в България. Виждам образованието на какво ниво е по селата, културата. Около мен са огромни сечища. Оказва се, че гората е много романтична, но само нощем. През деня се сече от януари до декември…“, продължава Даниел.

В началото било силно изкушението да комерсиализира мястото – главно под натиска на приятели, но все пак то си остава убежище: „Място, където да дойдат хора, да си починат, без да се мисли за пари в този момент, и да си отидат малко или много заредени от това място.“

„Никога не съм бил отшелник. Най-дългото време, в което съм бил сам горе, в гората, е четири дни. След като хората разберат, че съм горе, потокът е почти постоянен. "Сам" и "отшелник" не бих се нарекъл.“

Глинените къщи са красиви и икономични

Започва да остава все по-дълго „горе“, през последната година равносметката е 9 месеца. Глинените къщи първо са много красиви, второ – много икономични, пояснява Даниел. „Буквално може да се построи къща от мястото, където искаш да я построиш. Прави се супер бързо. Предимствата са всякакви.“

Красиво е дори как „умират“ глинените къщи, как изчезват в природата и се разрушават, твърди Даниел. „Една глинена къща, когато й падне покривът, след три-четири години може да не познаеш, че там е имало къща.“

Преди седем-осем години, по време на бум на интереса към глинените къщи Даниел събира около себе си млади ентусиасти и започват да експериментират. „Събрахме една бригада и започнахме да експериментираме с материали, да миксираме кал, да пробваме мазилки. /…/ Всякакви методи опитвахме – с повече слама, с по-малко слама, с повече глина и пр.“

И сега има развитие в тази сфера, но се случва по-тихо, извън обществения интерес, казва още Даниел.

Глинените къщи са трайни, стига да имат добър покрив

„Глинената къща не е по-малко трайна от каменната зидария. Просто когато няма покрив, водата си казва своята дума. Глинените къщи създават един уют и на общото пространство около тях“, отбелязва Гавраил Гавраилов и дава пример с подобни градежи в района на Ивайловград.

Илия Кутлев е предприемач, собственик е на комплекс от глинени къщи в родното си село Илинденци край Симитли. Успял е от лично хоби и вътрешно усещане за житейска философия да превърне това в бизнес.

Зиме в глинената къща е топло, а през лятото - прохладно

Покривите на глинените му къщи са от каменни тикли. Екоселището в Илинденци има шест построени глинени къщи и една реставрирана. "Чувството да живееш в такава къща е великолепно", споделя Илия Кутлев. „Има много предимства пред стандартната къща. В глинената къща влажността е постоянна величина – около 50%, което е перфектно за човешкото тяло. Зимата задържат температурата и е доста топло, а лятото обратно – са доста прохладни.“

Ежеседмично Илия прекарва по три-четири дни в София, а през останалото време – в къщичките. „И забелязвам колко се връщам зареден, успокоен и релаксирал от панелните жилища, в които живеем. Няма ги тези плесени, мухъл, които се образуват по стените, докато тези стени на глинените къщи са дишащи.“

Според Илия Кутлев, глинените къщи в селището се сливат с природата. „Виждам все повече млади хора, които ме търсят и се вълнуват, което ме кара да вярвам, че този тип строителство ще се възобнови и ще има успех.“

Втори епизод от поредицата "Има ли мегдан", посветен на глинените къщи, слушайте в звуковия файл.
Новините на БНР – във Facebook, Instagram, Viber, YouTube и Telegram.


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Галерия