На първото за годината заседание Федералния резерв на САЩ запази очаквано основната си лихва непроменена и сигнализира, че тригодишната политика на затягане (повишаване) на лихвените ставки е може би към своя край с оглед на внезапно влошаване на перспективите пред икономиката на САЩ в резултат на глобалните "насрещни ветрове" и на пръв поглед безизходната ситуация по отношение на търговските преговори (с Китай) и на бюджетните правителствени преговори (между администрация на Тръмп и мнозинството на Демократическата партия в Конгреса).
В сряда вечерта Централната банка остави федералната фондова в диапазона между 2,25% и 2,50%. За последно Фед повиши основната си лихва с 25 базисни пункта на предишното заседание през декември, когато сигнализира, че очаква поне още две увеличения в рамките на 2019-а година. За разлика от тогава обаче, снощи Фед се отказа от обещанията си за "по-нататъшно постепенно увеличаване" на лихвените проценти и заяви, че ще бъде "внимателна" преди да предприеме по-нататъшни действия.
Управителят на Федералния резерв Джером Пауъл заяви на пресконференция след края на срещата, че през последните седмици се забелязва отслабване на вероятността за повишаване на лихвените проценти, тъй като нито растящата инфлация, нито финансовата стабилност представляват риск, докато негативни тенденции, включващи забавяне на икономическия растеж зад граница и частичното спиране на дейността на федералното правителство на САЩ са направили перспективата пред американската икономика по-малко сигурна.
"Сега сме изправени пред донякъде противоречива картина на силно макроикономически показатели в САЩ, наред с нарастващите доказателства за противоположни тенденции. Здравият разум предлага търпеливо да се изчака по-голяма яснота”, заяви Пауъл пред репортери след края на заседанието на Фед, цитиран от Ройтерс.
Той посочи, че продължаване на икономически растеж в САЩ е все още "най-вероятният резултат“, но допълни, че към сега е по-малко сигурен, отколкото преди месец.
В комбинация с коментарите, че финансовият баланс на Фед ще остане по-голям от очакваното, тазседмичното заседание може да отбележи в известна степен край на дългогодишната политика за "нормализиране" на паричната политика след финансовата криза и последвалата я рецесия през периода 2007-2009 година.
Всичко това може да повдигне въпроса дали промяната в позицията на Фед не е в отговор на натиска, оказван от страна на президента Доналд Тръмп и от нестабилността на финансови пазари. Тръмп многократно атакува Фед относно повишаването на лихви, твърдейки, че това подкопава икономическия растеж.
Джером Пауъл се възползва от новия режим на даване на пресконференции след всяка среща на Федералния резерв, за да подчертае, че централната банка е реагирал само на постъпващите икономически данни, а не на друг натиск. Той определи новата позиция на Фед като "изчаквателна", а не непременно като твърд край на политиката на повишаване на лихвите ставки. Пауъл обаче също така даде ясно да се разбере, че централната банка вече няма да изповядва политиката от последните две години на затягане на лихвите на всеки три месеца и ако не съществува някаква заплаха за инфлацията или доказателства за рисково финансово поведение, тази пауза вероятно ще продължи.
Коментарите на шефа на Фед допринесоха за вчерашното силно възходящо рали на Уолстрийт, като индексът DJIA затвори с ръст от 434 пункта (повишение с 1,77%), индексът S&P500 - с 1,55% и Nasdaq Composite - с цели 2,2%.
В същото време "зелените пари" се оказаха под натиск от продажби спрямо останалите основни валути. Еврото поскъпва през днешната търговия към триседмичен връх от 1,1513 долара, а британската лира - към двудневен връх около 1,3155 долара. Щатският долар се понижава и към двуседмично дъно от 108,63 йени.
