Интересът към проучването на пещерите в България датира от края на 19 век, разказва пред "Хоризонт" Алексей Жалов, председател на Балканския спелеоложки съюз. „Става дума за вечния стремеж на човека да открива тайни, да надникне там – какво има под земята, още повече - това е първият дом на проточовека.“
В световен мащаб още първите спелеоложки организации се появяват през 18 век в Германия и в Австрия.
Пещерите са затворени екосистеми и се обитават от уникални организми
„Пещерите са затворени екосистеми“, посочва доц. д-р Явор Шопов, председател на Българската федерация по спелеология. „Има много организми, които не могат да излизат на повърхността извън пещерите и живеят само в една пещера, тъй като светлината е смъртоносна за тях. Те просто са се адаптирали към живот в пълна тъмнина. Има много такива намерени в България и тяхното изследване е изключително интересно.“
Същото се отнася за минералите. Поради специфичния микроклимат в пещерите, има минерали, които се срещат в една-единствена пещера в света. В България са намерени изключително много пещерни минерали, допълва Явор Шопов.
Обстановката в пещерите е най-близка до тази на отворения космос, ползват ги за тренинг на космонавти
Пещерите са важни и за космическите изследвания. Шопов дава пример с изследвания, правени в пещери, на биоритмите на хората при продължителен престой в пълна тъмнина. „Това е много важно за дълги полети в космоса. Следващата активност – това е подготовка на космонавти в пещери, тъй като пещерите са място в земята, където обстановката е най-близка до отворения космос.“
Страната ни участва в изследвания за търсене на пещери на Марс и на Луната с помощта на термални камери, отбелязва още Явор Шопов.
Шест от десетте благоустроени пещери в България се стопанисват от БТС. Председателят на организацията Алексей Стоев твърди, че в последните години са направени няколко революционни скока в осветлението на пещерите. Той е категоричен, че новите условия в пещерите са ги направили по-атрактивни и са засилили интереса на посетителите. Само за миналата година през трите най-посещавани пещери – Съева дупка, Ягодинска пещера и Дяволското гърло, са преминали над 400 хиляди души.
Освен за туристически посещения и изследване на микроклимата, благоустроените пещери служат и като полигони за измерване на напрежението в земната кора. „И потенциалната възможност с това да изследваме процесите на тия напрежения, които водят след това до земетресения“, казва още Алексей Стоев.
Той алармира още, че непрекъснато се проявява нездрав интерес към благоустроените пещери – било от страна на кметове, областни управители или бизнесмени.
Страната ни изостава в опазването на пещерите
България е на последно място на Балканите в опазването на пещерите и е необходимо законодателство за това, категоричен е Алексей Стоев. „Имаме нужда от засилен контрол на държавата върху карстовите територии, защото карстовите територии са подложени на унищожителен грабеж. Ако отидете в една фирма, която предлага инертни материали, ще видите огромно количество изкъртени камъни от карстовите територии, които са прилежащи на пещерите.“
По повод отбелязването на годишнината от началото на организираното пещерно дело у нас, ще бъдат издадени две книги на видните български спелеолози Петър Трантеев и инж. Радуш Радучев. Предстои издаването и на пътеводител на пещерите в България.
Темата е разгледана в звуковия файл.
