Повод за конкурса и 55-ата годишнина от създаването на етнографския комплекс край Габрово, която ще бъде отбелязана през септември. Рецептите, които пазим от нашите баби, ще допълнят богатия музеен фонд от традиционни, но и малко познати рецепти от Габрово и селата в региона, събирани от специалистите по време на теренни проучвания.
Участниците в кулинарни фестивали в „Етър“-а са добавяли в годините към съхраненото познание за традициите в кухнята на този край, разказва уредничката Величка Илиева.
„Има много интересни ястия, както по начина на приготвяне, така и по наименованията. Например - конска попара, жътварски таратор, боб в гащи – за зеления боб, за който казват, че е в гащи…, белият мъж, който наистина е традиционен за този район, ожур божур, както и постен чушник“, обясни тя.
Гозбите, които слагали на трапезата си габровци били икономични, но вкусни.
„За всеки сезон се готви с пресни плодове и зеленчуци, а през зимата – най-много изсушени, но не и консервирани по друг начин или замразени. Много от рецептите са с малко продукти и много икономични, но в същото време здравословни.
Като се заговори за икономия, безспорният символ на пестеливостта на местните домакини са прословутите „такъми“- така се наричат нанизите от охлювени черупки, които се слагали в яденето, после се изваждали и се прибирали за следващо готвене и така се ползвали многократно.
Има обаче легендарни гозби от габровския край, достойни за богата трапеза. Като тази за кокошка, пълнена с тарос. Ястието е известно с това, че впечатлило турския султан Абдул Меджит и той дал кесия с жълтици за построяването на стария каменен мост в центъра на Габрово. Разрешението за построяване на Соколския манастир, разказва историята, също било взето благодарение на кокошката, пълнена с ориз, моркови и тарос.
В пожълтелите бабини рецепти има и много баници с различни плънки – в Габровско, а и не само, я редят с щир, коприва, с листата от цвекло.
Стара рецепта за тиквена баница пази 75-годишната Радка Лазарова. Вкусотия, хем сладка, хем солена, а и по-различна от познатия тиквеник.
„Взема се около 600 грама тиква и се нарязва на много малки локумчета. Задушава се на пара, изважда се, изцежда се и с вилицата се намачква и се слагат само два жълтъка… и се обърква бавно, внимателно, да не стане на каша. Слагат се два листа (за баница), вече се ползват готови, намазват се с мазнина, слага се плънката, поръсва се със захар и се навива. Нарежда се в продълговата тавичка. Отгоре се поставя разбито сирене – 200-250 г, с два жълтъка, кисело мляко – колкото чаша за кафе, много малко сода. Понадупчва се с вилица и се пече“, разказа тя.
Рецептата за тиквена баница, както и всякакви други традиционни и осъвременени очакват организаторите на кулинарния конкурс. Информацията за необходимите продукти, съотношението, в което се смесват и начина на приготвяне на гозбата, е важно да е придружена със снимки на ястието, тъй като рецептите ще бъдат публикувани във Фейсбук страницата на музея.
Организаторите разчитат да се включат домакини не само от региона, а от цялата страна, да опишат и вкусотиите, без които не минава празник.
Най-добре познати са ястията за Бъдни вечер и Коледа, но с това не се изчерпва кулинарната традиция, спазвана в миналото.
За някои храни от празнично-обредната трапеза припомня уредничката от „Етър“-а Величка Илиева.
„На Голяма Богородица се вари пиле, на Петров ден се ядат първите ябълки петровки, на Свети Харалампий- питка с мед задължително
Старите готварски рецепти в днешното ново, откъм начини за комуникация време, ще бъдат представени във фейсбук страницата на музея „Етър“, а след това посетителите ще определят при коя домакиня ще отиде наградата от конкурса.
