„Най-голямата страст е радиото… Радиото е друг тип медия и магия на общуване“, каза за „Хоризонт“ кореспондентът на БНР в Сливен Стоян Радев. Но той има и друга страст – рисуването, към която се върнал покрай голямата си дъщеря.
Радев е журналист от 1998 г., известно време бил в пиар попрището, след като се почувствал уморен в едно доста динамично време, но след това отново се върнал.
„Трудно е да си кореспондент, не само в Сливен, а навсякъде. Защото си отдалечен от централата, но пък от друга страна е по-лесно, защото познаваш хората в един регион, в който обикновено човек е израснал“.
Радев решил спонтанно да стане журналист, като отдава това на любопитството си, на интереса си към новините, политиката, донякъде и спорта. „Желанието да бъда информиран ме накара да вляза в медиите“, каза той.
Нарича страстта към рисуването „естествена“. „Всяко дете обича да рисува…, малко по-нататък направихме нещата малко по-сериозни. Като ученик посещавах уроци, а след известно време отново хванах молива“.
Това станало покрай голямата му дъщеря Елица, когато поискала да рисува. „Реших един ден с нея да седна и да видя как беше. И то стана страст… Продължавам да рисувам, не само с молив, а и с маслени бои“.
Стоян Радев казва, че не се конкурира в това поприще с дъщеря си, която учи в Художествената гимназия. „Тя си има нейни задачи, а аз - мои идеи“.
Участва с платна в общи изложби на дружеството на художниците в Сливен, на което е член от 2017 г., но планира и самостоятелна. „Дай-боже да е тази година. Дано да е успешна и да се хареса на публиката“.
Стоян обича морето и морските спортове, „ако за гоненето на вълните може да се каже, че е морски спорт“. Иначе самостоятелно си почива с риболов, но от миналата година не е ходил с въдицата.
В миналото обичал да скача с парашут, но с времето нещата се променили. „Вече няма и аероклубове около Сливен и в региона… Мина му времето може би, не че не бих го правил пак“, каза той.
Чуйте цялото интервю в звуковия файл