Eмисия новини
от 05.00 часа

За книгата като лекарство - „Малък роман за нея“ с почти изчерпан тираж

Фармацевтът Силвия Чавдарова: Много хора се лекуват по-лесно с думи

Често търсят в аптеката не лекарство, а съчувствие и общуване, споделя авторката

„Някои хора наистина се лекуват по-лесно с химия. Но има много хора, които се лекуват по-лесно и по-добре, и се излекуват с думи.“ Това казва фармацевтът Силвия Чавдарова, чийто първи роман е с почти изчерпан тираж. 

„Малък роман за нея“ е, най-общо казано, женски роман – писан от жена за жена, казва в предаването "Графити по въздуха" авторката, която вярва, че книгата също може да бъде лекарство. 

Когато някой ти каже подходящите думи в точния момент, може да спаси живота ти

Не е очаквала толкова бързо книгата й да достигне до хората или пък книгата да достигне до тях. Написала е романа с идеята, че "когато някой ти каже подходящите думи в подходящото време, това може да обърне живота ти, дори може да го спаси".

Работи с много хора и слуша най-различни истории. „Хората влизат при нас не просто да си купят няколко прахчета, а да споделят нещо, което ги вълнува, притеснява, боли. И споделят с нас невероятни свои житейски истории. И понякога вкъщи или сред приятели разказвам част от тези неща, които съм чула от хората. Моите приятели ми казват – това вземи го напиши. Но аз не знам как се пише, защото никога не съм си занимавала с писане. Така започнах с писането."

Не е учила правила и тънкости на занаята писане, но въпреки това го смята за много вълнуващо, изискващо много търпение и „тънък баланс между реалност и въображение“.

Хората влизат в аптеката не само за лекарство, а да общуват - това е диагноза на обществото

Силвия Чавдарова работи в голяма аптека. Била на смяна и на 1 януари тази година. И на този ден в аптеката влезли 120 души. „Като това не бяха много болни хора. Това бяха самотни хора, загубени хора, изгубени по-скоро. Хора, които търсят контакт – от 20 до 80-годишни.“

Това е една групова извадка, която показва какво се случва в обществото, смята Силвия. „Някои ни почерпиха за Новата година. Други показаха снимки на свои близки, които са заминали в чужбина и просто ги няма край тях. Трети дойдоха да си купят хомеопатични лекарства, което означава, че това не е спешен случай, който точно днес трябва да се лекува. Но това със сигурност показва една потребност на хората да си говорят, да общуват и да търсят помощ и, може би, съчувствие.“

Читателки споделили с авторката, че изплакали много сълзи, четейки романа й. „Трябва да ви кажа, че аз също изплаках много сълзи, додето го написах този роман, въпреки че това не е моята история.“

Писането е шанс да влезеш в обувките на другия и да научиш много неща

Преценява писането като интересно, защото ти дава възможността да живееш живота на много хора, от които можеш да научиш много неща. „Аз съм едновременно и майката, и художникът и тийнейджърката. Додето пиша този роман, аз преживях историята на всеки един от героите си - поотделно и заедно.“

Не знае дали способността да влизаш в обувките на другия е дар по рождение или се развива с времето и възрастта. „Но аз наистина стигам до такива невероятни истории, които, ако човекът не седи срещу мен и аз го виждам този човек, няма да повярвам, че това се случва, че този човек го е преживял наистина.“

Първият й роман й отнема няколко години. Сега се е захванала с втория. Писането я кара да се чувства добре, извън „парите, храната, ежедневните рутинни дейности, които вършим машинално, като курдисани“. „Просто има и нещо друго. Този свят не е само пари, не е само дрехи, не е само ядене. В този свят се случват невероятни неща, случват се чудеса", вярва Силвия Чавдарова.

Няма значение колко си смел, добър, умен, колко си мислиш, че знаеш и си подготвен за превратностите на живота, ако нямаш кураж в точния момент да се бориш за живота и мечтите си, казва още авторката на „Малък роман за нея“. 

Цялото интервю чуйте в звуковия файл. 


Още от