На корицата на английското списание „Опера нау“ е снимката на българския оперен певец Владимир Стоянов, а надписът под нея гласи “Коронованият принц на баритоните“. В списанието е поместено обширно интервю с певеца,а поводът за това внимание е дебюта му с ролята на Княз Елецки от операта „Дама Пика“на Чайковски в „Ковънт Гардън“. Заглавието на статията на Марк Гленвийл е „Time to shine“ с продължение “Отминалата декада показа Владимир Стоянов, изграждащ великолепната си репутация като един от най-добрите драматични баритони в света.“
В разговора между двамата Стоянов обръща специално внимание на изкуството на Пиеро Капучили, което силно му е повлияло в изграждането му като певец. “Заради фразирането му, експресивността и чувствителността, Капучили е номер едно“ казва Стоянов. „Той има невероятно изравнен и колоритен глас. За мен той е последният голям баритон на италианската школа. Наблюдавам го как разрешава проблемите и се опитвам да ги разреша по същия начин. Гласът е много открит и в същото време много закръглен. Не е възможно да се направи точно така, но се опитвам да пея по същия начин - много меко, без напрежение и пресилване, но това не е само по отношение на гласа, мисля. Това е въпрос на енергия, вътрешна енергия. Трябва да предам своите чувства на публиката. Ако не мога, очевидно е – завесата пада между мен и нея. Ако въздействам с нещо, аз го чувствам, ако не - чувствам го също. Капучили имаше магична енергия. Затова го обичам. Техника и енергия са върхът - техниката е нещо много материално, което можете да научите и изградите, енергията е нещо от големия господар - от Бог…
Моят учител, големият бас Никола Гюзелев беше близък приятел с Капучили. За Гюзелев беше много важно да разбере къде е прехода /между гласовите регистри/, защото това е основата на оперното пеене. За него това беше ключа към техниката. Преходът трябва да бъде незабелязан. Това е магичен момент - да се постави гласа на правилното място. Разликата между средния и високия регистър не трябва да бъде голяма. Блясъкът трябва да идва от гласа... Диригентите могат да те накарат да пееш най-трудния пасаж от операта отново и отново и трябва да си в състояние да го направиш. Пееш най-високия тон на репетиция. И изведнъж диригентът казва: „Чакай да го чуя още един път.“ Как ще го направиш без техника? И на сцената трябва да повтаряш безкрайно същите неща, когато оркестърът свири, с пълен глас... Всяко нещо в нашия свят се променя и с операта е същото. Операта е много сложен организъм - някой път всичко върви добре, а друг път - не се получава. Опитвам се да намеря баланса на всички съставки. В оперните театри днес певците имат все по-малко място за репетиции. Трябва да приемеш идеите на режисьора и диригента, да останеш спокоен - като събереш всичко заедно, и да изградиш своя собствена идея на всичко това отгоре. Много е трудно. Може би, преди 30-40 години певецът е можел да създаде роля за самия себе си, но днес това е невъзможно. Трябва да работим заедно с позитивна енергия... Разбирам певците от това време, когато фокусът са били певците, произвеждащи звук, а не интерпретацията на ролята. Много внимавам за качеството на звука. Голям почитател съм на добрия звук и създаването на правилния контекст за добро пеене. Много е важно за мен...
Като вердиев баритон, след Риголето няма нищо друго. Има много големи опери, но за мен от драматична и вокална гледна точка това е всичко. Това е върхът. Можете да поддържате напрежението от началото до края на операта, вокално и драматично. Няма нито един момент, в който напрежението да спада... Колкото до Макбет, той е дълбок, толкова мрачен, много крехък, много жесток, много специален. Когато Макбет се появява в дуета с Банко, той е все още напълно невинен, но той израства през цялото време - от малките реплики към неговата голяма трагедия. Неговата голяма ария е в края на операта. Трябва да се запазиш в добро гласово състояние през цялото време - пътят от началото, за да си в най-добрата си форма накрая. Трябва да запазиш високото напрежение, за да останеш свеж, като океанска вълна, подготвяща се да се разбие…“
За ролята на Елецки Владимир Стоянов споделя: „Елецки е много интересен характер. Той има само една ария, но това е най-добрата ария. В тази постановка аз съм не само Елецки , аз съм също Чайковски. И режисьорът извежда Чайковски във всяка сцена. Но той не е наблюдател, той е водещ, творец на ситуациите... Елецки не съществува в оригинала на „Дама Пика“ на Пушкин. Любопитно е, характерът е създаден от Чайковски. Също и текстът на голямата ария на Елецки е на Чайковски. Той е противоположност на характеритге на Томски и Герман - много позитивен. В голямата ми ария аз се трансформирам от Чайковски в Елецки.“
На 13, 16 и 17 февруари в кината Арена в София, Пловдив, Варна, Стара Загора, Плевен и Смолян ще бъдат следващите прожекции от киносезона на Кралската опера в Лондон "Ковънт Гардън" – на операта „Дама Пика“ от Чайковски. Ще имаме възможността да проследим дебюта на световноизвестния български баритон Владимир Стоянов в ролята на княз Елецки. Постановката е на Щефан Херхайм под диригентството на маестро Антонио Папано.
