Художникът винаги намира в това, което харесва, неочаквани възможности и решения, а живописта е толкова многолика, че предлага безкрайна свобода на експериментите и фантазията. Преди две години художничката Мая Петрова се запознава със стара средиземноморска традиция с италиански корени – винорел – и започва да твори в нея. Тази техника за рисуване с вино е сложна и не особено популярна, тъй като е много трудоемка, а картините се рисуват бавно и изключително прецизно.
Тази техника наистина е много стара, но за съжаление в днешно време много по-рядко се срещат хора, които все още работят с нея – казва Мая Петрова. – Това е акварелна техника и е трудна за изпълнение, защото при нея няма възможност за оправяне на грешки, като при маслото, акрила и други техники. Тук трябва да си много целенасочен, да знаеш точно всяка стъпка – къде да сложиш цвета, как да капнеш виното правилно, за да можеш да изградиш една цялостна картина. 
Не намирайки достатъчно информация в интернет-пространството за този уникален вид живопис, Мая Петрова започва да експериментира. Сама открива начина да подбира вината, дали да ги изварява или да ги използва само в суровия им вид. Технологията на изваряване заимства от испанския художник Алфонсо Агире, който изпарява виното до получаване на гъста утайка и рисува с нея, разреждайки я с вино или вода.
Българската художничка обогатява цветовете, смесвайки различните вина, като постига най-различни тоналности. От какво зависят те?
От сорта на виното и от гроздето – отговаря Мая Петрова и обяснява: – Колкото по-дълго престоява ципата на гроздето в обработката на виното, толкова по-наситен цвят има то. Италианските вина имат по-лилави оттенъци, докато испанските са по-червеникавокафяви. Аз не мога постоянно да използвам чуждестранни вина, защото са много скъпи, понякога за една рисунка са нужни 8-9 различни вина, но в България също имаме много добри вина, с които работя.
Най-трудното за възприемане във винорела са малкото цветове.
Тук няма синьо, зелено, червено, а се побираме в една тоналност на кафявото и лилавото, защото в зависимост от виното, чрез смесване с други вина, чрез разреждане с вода, можем да получим нюанси само в тази гама. За мен беше голямо предизвикателство да премина от много емоционално рисуване с многоцветие в тази ахроматичност и много малка тоналност на винорела – споделя Мая Петрова.
Художничката смята изкуството на рисуване с вино по-скоро за забравено, затова се опитва да го възроди по всякакви начини, в това число и чрез курсове.
В нашето динамично време сме свикнали с цветността и яркостта и хората идват по-скоро от любопитство, защото е интересно как може да рисуваш с вино, да го използваш като материал, а не само да го консумираш. И е трудно тази техника да набере популярност – смята художничката. – Изкуството и виното винаги са се държали ръка за ръка. За художниците виното винаги е било вдъхновение. И може би така се е създала тази техника – пиейки си вино, някой творец съвсем случайно е разлял чашата върху листа и е решил да пробва как може да рисува с вино. Така поне аз си го пресъздавам в моето въображение – с усмивка завършва Мая Петрова.
