„Покъртително красив и остроумен квинтет от автора на „Остатъкът от деня“, „Никога не ме оставяй“, „Художник на променливия свят“, „Погребаният великан“.
(от издателството)
Когато посегнете към тази книга, най-напред отворете на последната страница и си изберете музика: „Едно за моята любима“ (One for My Baby), „Твърде лесно се влюбвам“ (I Fall in Love Too Easily), „Джорджия, която не ми излиза от ума“ (Georgia on My Mind) или „Април в Париж“ (April in Paris)… Вече звучат в главата ви, нали? Това е най-подходящият фон, на който да съпреживеете носталгията, бляновете, спомените за сбъднати и разбити надежди, илюзиите и стремежът към съвършенство, които си отиват (или не си отиват) с възрастта – всички чувства и страсти на героите в „Ноктюрни“, до един обвързани с музиката. Списъкът е добавен от българския издател, за което трябва да бъде поздравен – това са песни, не просто споменати в разказите, в тях те са знаци на съдбата.
Ако сте чели Ишигуро, но не го харесвате, ако сте чели Ишигуро и го харесвате – и в двата случая ще останете изненадани от неговите „Ноктюрни“. Тук той просто е различен. Знаехте ли например, че има деликатно чувство за хумор, клонящо дори към сатира?
Още за книгата и за предстоящи издания, моменти от биографията на нобелиста за 2017-а година, интересни подробности за свързаността му с музиката, както и насочване за това, от кое негово произведение е най-подходящо да започнем запознанството си с таланта му, в зависимост от нагласите и опита си – чуйте в интервюто с издателката Емилия Масларова.
