На 14 февруари преди 1150 години първоучителят и създателят на българската славянска азбука напуска земния мир на 42-годишна възраст. Успението на свети Кирил Славянобългарски се отбелязва не само от православните християни, то е включено в римския календар още през 1880 г. с була на папа Лъв ХIII като ден за почит към светите братя Кирил и Методий, обявени в наше време за съпокровители на Европа.
На 1150-годишнината от успението на св. Константин-Кирил Философ и 150-годишнината на БАН е посветена международната научна конференция от 13 до 15 февруари, организирана от Кирило-методиевския научен център при БАН под патронажа на президента на Републиката.
За паметта, боговдъхновеното дело на първоучителя и за неговите плодове в духовния и културния живот на славянството и на Европа, за привилегията и дълга ни да настояваме истината за делото му да не бъде изопачавана и забравяна в предаването „За думите“ разговаряхме с проф. Славия Бърлиева, директорка на Кирило-методиевския научен център при БАН.
Глаголицата е създадена от светите братя за един жив български говор от Солунско и напълно отговаря на неговите фонетични особености, а кирилицата, дело на учениците и следовниците им и наречена така за слава, чест и почит на св. Кирил, включва към заетите от гръцката азбука букви и знаци, отново отразяващи звуковете на българската жива реч от онова време.
В България намира прием и процъфтява новата славянска писмена култура. Това трябва да се помни и знае не само от нашите „азбукарчета“, но и от всички чужди политици и услужливи учени, склонни да се заиграват с историята според целите си.
