Новият Закон за мерките срещу изпиране на пари и Правилникът към него изкараха адвокатите на протест, провокираха и спешна среща между Висшия адвокатски съвет и правната комисия.
Законът предвижда обучение на работещите в над 20 категории професии за разпознаване на евентуално пране на пари, но при задължителното подаване на обучителните планове настъпи хаос. Пред БНР Атанас Русев от Центъра за изследване на демокрацията коментира, че всичко се дължи на закъснялото приемане на законопроекта и правилника към него и това, че през лятото страната ни трябва да представи доклад пред Европейската комисия за прилагането на законодателството, свързано с директивата за пране на пари:
„Мисля, че всичко започна от натрупаните огромни закъснения при изработването и гласуването първо на закона, а впоследствие и на правилника. Мисля, че липсата на консултации с новите задължени лица да докладват по този закон доведе и до този хаос общо взето. Публикуван е януари месец, на практика, правилникът, а на 15 февруари вече трябваше всички задължени лица да са внесли въпросните планове за обучение.
В България сигурно има към 60 000 неправителствени организации, големият брой от тях имат трима или четирима служители. Как точно и кого обучаваме? Кой ги обучава? Всички тези детайли не са отразени в този правилник и е нормално да настъпи объркване и хаос сред всички тези задължени субекти, още повече, че има предвидени и санкции за тези, които не са подали въпросните документи в ДАНС.“
В предаването „Преди всички“ по „Хоризонт“ Русев изтъкна, че агенцията няма възможност да обучи всички, а и не е ясно кой прави обучението:
„Не мисля, че ДАНС имат капацитет да обучат всички поотделно, а, от друга страна, няма разписана процедура за това кой всъщност се наема да организира това.“
Вече се е появил и цял сив сектор от фирми, които предлагат обучение, но не е ясно дали точно това е, което трябва да бъде.
Атанас Русев коментира и постигнатото до момента от Висшия адвокатски съвет във връзка със закона и изразеното от адвокатите недоволство:
„Това, което постигна като споразумение Адвокатският съвет, е много разумна крачка, но мисля, че е трябвало да се направи преди приемането на правилника. Адвокатският съвет договори самата структура – Висш адвокатски съвет - да приема един общ план за обучение съответно на адвокатски колегии т.н. Т. е. по-скоро запознаване с изискванията на закона, с изискванията на задължените лица за разпознаване на признаци на пране на пари и т.н. Това е пример за това как поради липсата на синхронизация с други съществуващи нормативни и поднормативни актове се стига до един абсурд – сега няма как една адвокатска колегия да приеме план за обучение на адвокатите.“
Според Русев задълженията по закона не отменят адвокатската тайна, а защитават адвокатите, които могат да предупредят потенциалните си клиенти, че са длъжни да докладват определени случаи по закон:
„В закона, това, което видях, текстът е пренесен директно от директивата и той не е за премахване по принцип на адвокатската тайна, а касае единствено случаите, в които адвокатите, от името на клиента, участват при реализирането на финансови операции, имуществени сделки, сделки с ценни книжа, въобще този тип операции.“
