Разпространението на руската пропаганда в страните от Черноморския регион е доста значително, заяви днес пред БНР Румена Филипова, участник в проучване по темата, инициирано от Центъра за изследване на демокрацията.
В предаването „Хоризонт до обед“ тя синтезира изводи, които се отнасят за 5 страни от региона - България, Украйна, Молдова, Грузия и Армения в периода 2015-2017 г. Проучването проследило отношението към три теми: войната в Сирия, руската намеса в избори по света и енергийни въпроси, като са анализирани по 3 онлайн проруски медии за новини във всяка от страните.
„Основният извод е, че моделите на собственост, на икономически обвързаности и на формални или неформални политически връзки на тези онлайн медии с проруски кръгове или интереси са пропорционални на начините на представяне на руската пропаганда“, каза Румена Филипова.
Тя обясни, че медиите за изследване са подбрани да бъдат с различна степен на отдалеченост от руски кръгове и интереси. Първо това са всекидневници с широка аудитория, в които открито не се декларират зависимости от руски кръгове, но индиректно съществуват. Вторият тип са медии с по-малък - регионален или секторен обсег, но с изразени връзки с руски интереси. И третият – медии с руски произход, т.е. превеждани от руски. За България са избрани в. „Труд“, в. „Земя“ и „Русия днес“.
Филипова каза, че са открити много сходства в посланията на различните типове медии, но има и разлики.
„Сходни са посланията и начините на изразяване… Например за войната в Сирия това е, че Русия е единствената легитимно присъстваща външна сила в страната, защото е поканена от президента Башар ал Асад, че тя единствено може да постигне дипломатическо решение, че военните ѝ възможности са повече от тези на Запада, че се справя с терористите, а Западът е обвинен в сътрудничество с тях“, каза тя, като отбеляза, че основният лайтмотив е, че Вашингтон трябва да преговаря с Москва на равни начала.
Изследването открило освен предаване на пропагандните послания от Кремъл, близка стилистика, включваща емоционално и сензационно представяне на новините. „Въздейства се върху сантимента на читателя, което е в ущърб на безпристрастното представяне“, каза Филипова.
Тя се съгласи, че може да се говори за еднотипност в представянето на Запада като лош, а на Русия като добра във всичките 5 изследвани страни.
Открихме важна тенденция в стила на позоваванията, цитиранията, авторствата. Във всички страни има предимно цитиране на руски информационни агенции, обширно се представят позициите на руски държавни и политически лица, авторите на статиите са с предимно проруски виждания или руски произход.
Изследването показва още, че в наблюдаваните български медии е най-високо използването (над 50%) на руски официални и неофициални източници в сравнение с другите страни.
Влиянието и дълбочината на разпространението на руската пропаганда в Молдова и Армения е още по-сериозна, каза Филипова, която е работила в Център „Карнеги“ в Москва, в полския Институт по международни отношения и влиятелния британски мозъчен тръст „Чатъм хаус“.
Цялото интервю може да чуете от звуковия файл.
