Борислава Гицова от института каза пред БНР:
„Данните всъщност ни показват, че родителите не намират достатъчно за важно и да отделят достатъчно време да обърнат внимание и да разговарят с децата по темите за сексуалното образование или по темите, които могат да създадат рискове като насилие и тормоз. На нас, като специалисти, ни дават основание да насочим нашата подкрепа именно в това да им помогнем в тези разговори, тъй като наистина немалка част от родителите споделят, че имат трудност и изпитват такава трудност да говорят по тези теми“.
Гицова смята, че възрастните все още смятат тези теми за табу и отношението им трябва да бъде преосмислено:
„Това, разбира се, може да бъде показател, че това стои някак си като табу по принцип в мислите на родителите, особено в разговорите с децата. Въпреки че тази тема стои навсякъде около тях – в телевизия, във филмите, в интернет, изглежда, че е намира място в разговорите. Така че родителите имат нужда да преосмислят собственото си отношение към секса и към този разговор, за да изградят уменията да разговарят с децата на тези теми. Говоренето на тази тема е особено важно, защото формира правилно отношение на малкото дете към собственото му тяло, към голотата, а по-късно при юношите – към процеса на идентификация“.
Кога е ней-подходящо да се говори:
„Според изследването най-подходящият период е между 7 и 10 години. Всъщност разговорът включва много теми, той не е свързан само със сексуалното общуване, той е свързан с отношението към собственото тяло – какво е позволено, какво не е позволено, с кого общуват децата, какво е доверителна връзка, какви са взаимоотношенията между момичета и момчета, така че този разговор е обърнат много и към собствените чувства, границите, чувствата на децата, чувствата на другите, какво е, когато общуваш с възрастен“.
