В Китай тръгва детски анимационен филм с главен герой Карл Маркс. Проектът е финансиран от Китайската комунистическа партия, а анимационната продукция е озаглавена „Лидерът“. Показват се ранните години на Карл Маркс в Берн и Берлин, изобразен е и Енгелс. Анимираният Маркс притежава дух и патос, като една от целите на филма е да увеличи интереса на азиатските младежи към марксизма.
„Ако в България нямаше демокрация, а само капитализъм без демокрация, може би и ние щяхме да бъдем в подобна ситуация“, коментира в предаването „Хоризонт до обед“ Антони Христов, дългогодишен артдиректор на мегапродукции като „Търсенето на Немо“ в едно от най-големите студии за анимационни филми „Пиксар“. Преди това е работил за „Дисни“, „Юнивърсъл“ и други големи филмови компании. Напуска България в началото на 80-те.
Ние сме скептично настроено към властта общество – през турското робство светските власти са били чужди, духовните също, обясни Христов. „И ние не сме такива хора – да се доверяваме на властите, било то духовни или светски. За да има едно такова общество, трябва да има елемент на доверие“, отбеляза по темата за политическата пропаганда през анимация Антони Христов.
„По принцип не сме революционери, но винаги сме били скептични“, допълни той. „Всяка страна и всяка култура има нужда от герои и богове. Дали са истински или не – за много от тях истината не е чак толкова идеализирана, колкото популярната представа.“
„Американците имат една хубава поговорка. Ако познаваме всички, няма да мразим или да боготворим никой. Защото всичко е въпрос на впечатления и на това, в което ти искаш да вярваш. Китайците са много по-наивни в това отношение. Има много интересна динамика там. Това е капиталистическа страна. Няма комунизъм там. Те нямат богове вече. И затова фиктивното, външното боготворене на тези идоли е необходимо, за да имат общество, да има страна. Те са по-капиталистически настроени от повечето хора, които познавам в Щатите.“
В САЩ идеологическите елементи са генерирани от хората, там процесът е отдолу нагоре, не отгоре надолу, както е в Китай, сподели още впечатления аниматорът. В САЩ има вече голям страх от изразяване на мнение, точно както беше в България навремето, допълни той. „Мислиш едно нещо и псуваш наум, но не го изразяваш. Това се получава много там, което малко ме притеснява мен. Не беше така, когато аз отидох там.“
Преди две години Антони Христов е открил академия в Рим, която по думите му се е развила доста добре и има голям интерес. В момента е в ход и отварянето на подобно училище в България. За целта вече има договорка със София Тех парк. Обучението у нас ще бъде по-широко профилирано от това в римското училище.
„Това, което се опитвам да създам тук, в България, с моите партньори, е двегодишно училище. Не сме теоретици. Девизът на нашето училище е „Професионалисти преподават“, а не „професионални преподаватели“, посочи още аниматорът.
„Компаниите непрекъснато се оплакват, че нямат квалифицирани кадри. Много от тях предлагат стипендии. Но освен стипендиите, идеята е да правим техни проекти със студентите в училище. Това ще им даде възможност да си набират стажанти, след това и потенциални работници“, подчерта Антони Христов.
Българите не страдаме от липса на креативност, ние сме много креативни хора, убеден е аниматорът Антони Христов. „Човек трябва само да погледне сградите – да види как всеки си го е боядисал оранжево, жълто – както иска.“
Цялото интервю чуйте в звуковия файл.
