След прогнозата, че антиевропейците ще вземат една трета от вота на евроизборите, сега са важни резултатите и в по-малките държави, заяви пред БНР Весела Чернева, директор на софийския офис на Европейския съвет по външна политика (ЕСВП).
Според нея, ако популистки и крайни партии преобладават в новия Европарламент, ще бъде застрашена основната цел на организацията. Затова е необходима мобилизация на мнозинството, което е проевропейски настроено.
„Особеното на ЕС е, че той дава възможност в крайна сметка всички тези различия да се разрешават в повечето случаи чрез договорки. Много рядко се стига до агресивни отношения между страните-членки. И това е всъщност което е дългосрочно най-голямата полза от Европейския съюз“, каза Весела Чернева от ЕСВП за предаването „Събота 150“ на програма „Хоризонт“.
Европейският съвет по външна политика публикува по-рано този месец свое паневропейско изследване - първо от серия такива изследвания, в рамките на кампания за укрепване на проевропейските срещу антиевропейските сили.
Досега тези антиевропейски сили са били разделени и никога не са успявали да формират общ блок в Европарламент, като досега имаше 3 различни фракции.
„Ние смятаме, че този път ще е различно, защото виждаме една силна ангажираност от страна на (Матео) Салвини (лидер на крайнодясната „Лигата и вицепремиер на Италия – б.р.), неговото подаване на ръка към Марин льо Пен (лидерка на крайнодесния Национален сбор във Франция, разговорите, които те имат с Качински и Орбан“, каза Чернева, визирайки лидера на управляващата в Полша консервативна партия „Право и справедливост“ и премиера на Унгария.
„Това показва, че този път възможностите за обединение на антиевропейска основа са много по-големи. Ние смятаме, че не трябва да чакаме то да се случи и тогава да видим какво да правим“, мотивира се тя.
„Трябва да се опитаме чрез мобилизация на мнозинството, защото мнозинството от хората всъщност са проевропейци и ако отидат да гласуват на европейските избори, шансовете за такъв антиевропейски актьор в Европейския парламент ще бъдат намалени“, каза Чернева.
Тя се съгласи, че поради липса на силни европейски политици от ранга на Хелмут Кол или Франсоа Митеран, водещи политици на сегашни системни партии могат да се приспособят към популистката вълна.
„Това е другият проблем, който виждаме и в изследването си става много ясен – че има едно залитане, не само на гласоподаватели от центъра на традиционните партии към крайните, антиевропейските, но и голяма част от т.нар. мейнстрийм партии се опитват да имитират този тип реторика, смятайки че могат да си върнат част от електората по този начин“.
За пример Чернева даде управляващата в Румъния Социалдемократическа партия, който устремено приема „реторика тип Орбан“ и в момента се повдигал въпроса за изключването ѝ от ПЕС (Партията на европейските социалисти).
Тя допуска, че един успех на изборите през май на антиевропейските сили може да блокира ЕС. „Основният въпрос е какво искат те да правят след това“, каза Чернева и попълни: „Затова техните евентуални гласоподаватели трябва да са съвсем наясно, че първо – рискът е много голям, и второ – че така може да се влезе в една територия напълно неизвестна“.
Цялото интервю може да чуете в звуковия файл
