Австрийският психолог и философ, основоположник на лекуването чрез откриване на смисъл - Виктор Франкъл стига до идеята, че търсенето и намирането на смисъл зависят от нас самите, а не само от обстоятелствата. У нас са добре познати книгите му - „Лекарят и душата“, „Воля за смисъл“, „Човекът в търсене на смисъл“, „Психотерапия и екзистенциализъм“, а сега излиза и още една - „Когато има за какво да живееш“, сборник, който се основава на изданието „Логотерапия и екзистенциален анализ: текстове от шест десетилетия, издаден за първи път през 1996 г. Като сега в това издание редът на текстовете е променен, а литературните източници са уеднаквени и осъвременени. Пък и имаме повод отново да разтворим текстовете на Виктор Франкъл.
„Аз съм не само лекар с две специалности, но и оцелял от четири концлагера и затова знам, че човек е свободен да се издигне над всички условности и да се противопостави дори на най-тежките и най-сурови условия и обстоятелства, да им се опълчи благодарение на онова, което аз наричам упорство на духа“, пише Виктор Франкъл.
В този сборник обаче са събрани наистина текстове от шест десетилетия – лекции и статии, в които Виктор Франъкл обръща внимание на екзистенциалния анализ като терапия на колективни неврози и на логотерапията като специфична терапия на ноогенни неврози. Разглежда клинични случаи и дава примери какво означава да имаш „Самосъзнание на психиатър“.
„Живеем във век на нарастваща автоматизация, която води до освобождаването на впечатляващо количество време. Но времето се освобождава не само от нещо, а и за нещо. Човекът, който страда от екзистенциална фрустрация не знае с какво да запълни свободното си време, своя екзистенциален вакуум. Както е казал Шопенхауер – човечеството е обречено да се колебае между две крайности – нужда и скука. Днес и на нас, невролозите, скуката ни отваря повeче работа, отколкото нуждата“, отбелязва Виктор Франъкл още през далечната 1959 г.
Защото още тогава австрийският невролог и психиатър стига до извода, че съвременният човек страда не само от загуба на инстинкти, прогресираща с голяма скорост, но и от загуба на традиции, в която се крие една от причините за тревогите и страховете. А последствията от тези загуби приемат формата на вътрешна пустота и безсъдържателност, на усещане, че смисълът и съдържанието на живота са безвъзвратно изгубени.
Преводът на „Когато има за какво да живееш“ е на Евелина Банева.
