„„Фаворитката“ е един претенциозен филм, на първо място, който нито знам защо е заснет така, нито защо по този начин се разказва историята, но това си е творческа работа на режисьора. Той е много шантав. Още от “Lobster”, един такъв шантав, различен, но със сигурност критиците го харесват.“
„Аз лично се радвам, че „Зелената книга“ спечели каквото можа, много ме е яд за Виго Мортенсен, който прави една изключителна роля, мога да кажа, че е най-добрата му роля. Иначе и човекът със сложното име е също прекрасен актьор, изключително явление в световното кино, напълно заслужено, пестелива игра, без да бъде нещо изключително. И, разбира се, тук имаме този акцент с българското участие на Димитър Маринов, който всъщност е най-приятното за нас. /…/
По повод негативните коментари към Маринов защо е бил с българското знаме на церемонията Стоянович обясни:
„Той има всички основания да се сърди на България, той е абсолютно смазан тук, лежал е в затвора преди 1989 година, много му е труден пътят и във ВИТИЗ, ученик на Коко Азарян, после във Видин отива да играе преди да избяга в Америка, там работи какво ли не. Аз го познавам… Той е много интересно лице, много голям чешит, не иска да се хареса на всеки, говори това, което му е на акъла, абсолютен непукист и казва „право, куме, в очи“, което на мен винаги ми е било ужасно симпатично.“
Журналистът определи „Зелената книга“ като филм, който ще остави следа:
„„Зелената книга“ описва с много чувство за хумор, Фарели е прекрасен режисьор на комедии Това е един човек, който дори и сериозната тема може да разкаже леко, приятно и то се вижда, особено образът на Виго Мортенсен е белязан от цялото това присъствие. Пък и нашият, който играе, Маринов. Прекрасно е, че чернокожият говори руски, защото е завършил в Москва, това е безумие, как 1956 година в Москва ще завърши класическа музика, невероятно е това. Смятам, че от всичките това е най-професионалното кино. Това е филм, който със сигурност ще се гледа и след 50 и след 100, той остава, трябва да гледаме на всички тези филми като белег на епохата, в която живеем.“
Димитър Стоянович коментира и филма „Рома“:
„„Рома“ – един много романтичен и красив филм, той остава като един експеримент в крайна сметка. Колкото и всеки, влюбен в киното, да каже: „Ах, това е моят фаворит“ и всички се превъзнасят, в крайна сметка това една лична, интимна, камерна история, на която самият режисьор безкрайно много се учудва, че са й обърнали внимание.“
Според журналиста трябва да има повече такива филми като “Роди се звезда“, тъй като той е класическа мелодрама, която дава възможност на хората дори да си поплачат, макар драматургията му да не е съвършена.
„Хайде, дайте повече такива филми да правим, в които влечугото да не излиза от бунара и да обладае нехаресваната чиновничка, защото аз лично такова нещо вече нямам сила, психическа да гледам“.
