В родния град на писателя Велико Търново годишнината ще бъде отбелязана с представянето на новата книга на най-задълбочения му изследовател - Радка Пенчева. В сборника „Забравени и незабравими“ авторката, която е и директор на къщата-музей „Емилиян Станев“, описва малко известни факти, свързани с живота и приятелствата на писателя с Чудомир, Елисавета Багряна, проф. Петър Динеков.
Писателят участва в инициативата за възстановяването на "Царевец" и "Трапезица"
Малцина знаят, че Емилиян Станев е един от най-дейните участници в общонародния комитет за възстановяването на крепостите „Царевец“ и „Трапезица“ във Велико Търново. По негова инициатива в края на 60-е години на миналия век е поставено началото на общонационално движение за събиране на средства за възстановяване на двете царски крепости, а Емилиян Станев написва и обръщение за това към българския народ, разказва Радка Пенчева. Преди няколко години архивът с някога засекретените документи на общонародния комитет бил отворен.
"Действително той влиза тогава в задочен спор с историци и археолози, които са искали да се възстановява, но така, както е било. Самият Емилиян Станев е казал, че все пак в това време, когато са построени дворецът и патриаршията, съществува и Византия, и можем от там да черпим сведения как е изглеждало това или онова. Доста хора са се вслушали тогава и е започнала тази кампания за възстановяване на Царевец."
Сборникът хвърля светлина върху отношенията на Емилиян Станев с Багряна и Чудомир
В сборника със студии „Забравени и незабравими“ Радка Пенчева разказва за дълбокото човешко и творческо приятелство между Емилиян Станев и Елисавета Багряна. В късните години от живота си писателят получава правото да ползва една от държавните вили в Бояна. Негова съседка с оказва Багряна и двамата започват да се срещат. Двамата писатели са коренно противоположни личности – той приказлив и отворен към света, а тя – интровертна и по-скоро слушател, отколкото събеседник, пояснява Радка Пенчева.
"Той е използвал това, че тя е доста мълчалива като характер и е разказвал своите идеи какво ще напише, как ще го напише. Тя го е поощрила по този начин. Тя е била изключително сдържана като човек и той много пъти е казвал на жена си, че иска да накара да падне тази маска, която има на лицето ѝ, да се отпусне да говори пред него, но това не се е случвало. Въпреки всичко, тяхното приятелство е било добро, защото той е намерил една събеседница, която да изслушва творческите му замисли и по този начин те са се затвърждавали у самия него."
Интересно е било познанството между Емилиян Станев и Чудомир. През 50-те години, когато Емилиян Станев работи като редактор във вестник „Литературен фронт“, той неколкократно търси Чудомир, за да даде за изданието някои от живописните си разкази за българското село.
"Действително Чудомир му е пращал разкази. Бих казала, че Емилиян Станев се отнася с голямо преклонение пред неговото творчество, намира го за едно много типично българско, с типичния хумор, която е в него, дори написва една статия „Чудомир като хуморист“, която е изключително точна. Докато Чудомир в своя дневник, където аз съм ползвала, и по други места, се изказва доста иронично за Емилиян Станев, нарича го „малко човече“ или пък „автор, който е доста доволен от творчеството си“. Но Емилиян Станев е с най-добри чувства към творчеството на Чудомир, даже казва, че който иска да разбере българина, трябва да го чете."
Творчеството на Емилиян Станев е преведено на десетки езици. Особено е популярен в Унгария, Полша и Германия. Според Радка Пенчева, Станев не се е вълнувал много кой и къде го превежда, но много се е сърдил на преводачите, когато са променяли заглавията на книгите му.
С общоградско поклонение и панихида на 15 март великотърновци ще отбележат и друга годишнина - 40 години от от кончината на Емилиян Станев. Това ще стане с церемония на гроба му в старата столица.
Книгата „Забравени и незабравими“ ще бъде представена тази вечер от 17,30 часа в Регионалната библиотека „Петко Славейков“.
