Книгата е със странното заглавие „Комореби“. Така се нарича на японски слънчевата светлина, която преминава през листата на дърветата. Първата стихосбирка на Владислав Христов също носеше подобно заглавие – „Енсо“. Новата му книга е по японски деликатна, меланхолична, вгледана в детайлите. Такава е и корицата на Мариета Ценова. Владислав Христов следва определен път в естетически и философски смисъл. Той вече има изграден разпознаваем почерк, който във всичките му стихосбирки досега съдържа тези характеристики. Какво е новото тук? Светлината, прозрачността, летежа и достигането до максималното „опростяване“, до природната естественост, която е хем конкретна, хем отпраща другаде. Читателят ще открие източната гледна точка към природата в „Комореби“. През книгата прелитат птици, броди ловец, летят хвърчила, снежните маймуни киснат в топлите японски извори, мъж и жена се карат под липата, а старците събират листа от гинко... Стихосбирката на Владислав Христов е поглед към светлината през думите. Повече към небето, отколкото към земята. Книга, облъхната от любов.
