Имат ли бъдеще квантовите компютри? Учените казват – да. Залагат на тях заради бързината на изчисленията. Машините не са евтини, работят с температура минус 273 градуса, а само големи компании могат да си ги позволят. Работата им е свързана с изследването на изкуствен интелект, машинното обучение, управлението на роботи.
Проф. Николай Витанов, зам.-ректор на Софийския университет, преподавател в катедрата „Теоретична физика“, създател на първата група в България по квантова информатика:
„От голям интерес при военните е квантовата фотография. Друг клон е квантовата криптография. Квантови сензори има на пазара. В близко бъдеще един смарт часовник, напълвайки го с квантови сензори, ще може да измери не само кръвно налягане, но и да измери какво има вътре - ракови клетки, вируси“.
Деян Михайлов, квантов физик, обяснява, че бъдещият „брак“ между квантовия компютър и изкуствения интелект може да направи бум в технологичното развитие на много отрасли.
Европейската комисия обяви инвестиция от над 1 млрд. евро във водеща инициатива по отношение на квантовите технологии. В следващите 10 години ще бъдат финансирани 5000 от водещите изследователи в Европа. Европейският съюз очаква на Стария континент да се развие т.нар. квантова мрежа, в която квантовите компютри, симулаторите и сензорите са свързани чрез квантови комуникационни мрежи. До септември 2021 година ще бъдат финансирани 20 проекта, които ще обхванат четири области на приложение, като над една трета от участниците в тях са промишлени предприятия.
Повече по темата чуйте в репортажа в звуковия файл.