Спасяването на османски архив в България през 30-те години на миналия век е част от сюжета на историческия роман "Тайните на стария архив" на Слава Славчева. В предаването "Нощен Хоризонт" тя разказа как военното ни разузнаване е успяло чрез брилянтна операция да прибере архиви на финансовата служба на Османската империя, които са били обявени за продажба от турското правителство.
200 бали с ценни документи, съхранявани дотогава в мазето на храма "Света София" в Истанбул, щели да бъдат продадени като стара хартия. "Явява се подставено лице, закупува тази стара хартия, натоварват я на вагони и я докарват в България." Така, престоявайки на различни гари, част от документите са изгубени или унищожени, останалите били съхранявани в неизползвани училища в Родопите, тъй като Народната библиотека тогава не е имала места за съхранение.
"И сега се полагат много усилия за разчитане на цялата информация, консервиране, цифровизиране, превеждане, защото тези документи са на старотурски, на персийски и е необходима много работа. Търсят се консултанти и специалисти от чужбина."
Някои от тези архиви са от 14-15 век и в тях има много подробна информация за превзетите български територии, населените места в тях, сградния фонд, добитък - уточни авторката. Тя предполага, че част от архивите на османската администрация може би са се базирали върху данни от регистрите на българските царе, за които не е ясно къде са попаднали след падането на Търново.
Междувременно Слава Славчева научава за ферман на султан Сюлейман Великолепни. "С който ферман той дарява по случай сватбата на своята дъщеря Михримах, дарява за нейната сватба селището Стрелча, а на нейния съпруг везира Рюстем паша той дарява Арбанаси."
Слава Славчева започва да търси връзката и обяснение защо султан Сюлейман дарява тъкмо тези две селища. Решава да опише по нетрадиционен начин тази връзка и през художествената измислица обвързва Стрелча и Копривщица.
"Една от легендите е, че Копривщица е била създадена след падането на Търновград от болярски семейства, които са се скрили в планината, взимайки със себе си най-ценното - децата и книги от царската библиотека и че те са били съхранявани в самата Копривщица и манастири около Копривщица. А в тези османски архиви се посочват точно местата на някои манастири, съществували 14-15 век, след което те изчезват от архивите, което означава, че по някакъв начин са заличени. Ние не знаем дали всичко съхранявано в тези манастири не е било запазено по някакъв начин."
"Винаги ми е правело впечатление, че Копривщица е едно прекрасно място, но то е високо в планината, а има градска култура. Вярно, че са пътували, търговци са били, но трябва да имаш някаква "мая", за да може да се яви насред планината един град с хора, които са граждани", допълни размислите си авторката.
В землището на Стрелча пък има шест тракийски мегалитни светилища, три от които днес вече са изучени и достъпни през екопътеки. "Интересни са многото на брой, необичайно много на брой каменни образувания на такова сравнително неголямо място. Те най-вероятно според специалистите са използвани за тракийски ритуали", допълни Славчева.
Тя се позовава и на други факти, открити от археолога Даниела Агре. "В планината между Стрелча и Копривщица е намерен един тракийски дворец, с изключително интересно изградени стени, дебели. Той е бил двукатен дворец и е бил собственик на тракийски владетел, който най-вероятно е бил погребан в Жаба могила, една от най-големите в региона, в която беше открита една гробница през 1976 година от доцент Китов, според чието мнение от тази могила е и Панагюрското златно съкровище."
Музейната работничка Евгения Нотева, работеща по османския архив, е установила, че спасените от българската държава архиви са били обект на интерес и от страна на немски експерти през 30-те години на миналия век.
Чуйте повече в звуковия файл.
