Образуваните преписки по признак пол в Комисията за защита от дискриминация през годините са 244, като над 75 на сто са по оплаквания от жени. За последната 2018 година те са 19. Преписките с оплаквания по този защитен признак се разпределят във втори специализиран състав, а при оплаквания и по други признаци – в петчленни заседателни състави за множествена дискриминация, различни в различните производства.
В производството пред Комисията са перманентни жалбите на бъдещи майки или на жени, върнали се от майчинство, от неблагоприятното отношение на работодателите към тях. Отношението на работодателите например към бременните служителки не е еднозначно, но в повечето случаи не е коректно. Забременяването едва ли не е тълкувано като предателство към фирмата работодател, налице са предварителни ултиматуми от работодатели срещу постъпващи на работа млади жени, че забременяването не е желателно. Негативно се променят условията за труд за призналите своята бременност, липсва например обедна почивка, налице са тормоз, дискомфорт, незачитане като пълноценни служители, дори има обвинения, че забременяването е предателство към ръководството.
Практиката на игнориране на младите майки не е чужда и в други страни на ЕС. Там жените, които опитват да се върнат на работа отново след раждане, както и при нас са нежелани от работодателите заради ангажиментите си по отглеждането на децата.
Според Директива 2010/18/ЕС на Съвета на Европа от 8 март 2010 година след отпуск по майчинство жените имат право да се върнат на същата работа, която са заемали преди да ползват този отпуск. Ако това не може да стане, работодателят трябва да им предложи да извършват дейност, съответстваща на трудовия им договор или на трудовото правоотношение. В член 13, алинея 3 на нашия Закон за защита от дискриминация се казва, че когато майката, която ползва отпуск за бременност и раждане или за отглеждане на дете, се върне на работа, има право да заеме същата длъжност или друга, равностойна на нея, и да се възползва от всяко подобрение на условията на труд, на което би имала право, ако не беше в отпуск.
От 15 до 20 процента по-ниско възнаграждение за труда си получавали жените в България в сравнение с мъжете. Подобна е разлика на заплащането по пол в страни като Франция, Португалия, Финландия, Латвия и Словакия.
В страните членки най-ниските разлики при трудовите възнаграждения на жените и мъжете са регистрирани в Люксембург и Италия – по около 5,5 процента. Най-големи разлики са отчетени в Естония – 27 на сто, Чехия, Австрия и Германия – по 22 на сто, и Великобритания – 21 на сто. Средно за всичките 28 страни в ЕС през 2015 г. например разликата в заплащането между половете е 16,3 на сто. Дамите представляват около 43 на сто от работната сила в Евросъюза.
Интересното е, че в страната ни жените, работещи в сферата на компютърните технологии, са два пъти повече от средния им брой за ЕС.
Повече по темата ще чуете от събеседниците в студиото на „Законът и Темида“ доц. Ана Джумалиева, председател на Комисията за защита от дискриминация и проф. Ирена Илиева, директор на Института по държавата и правото към Българска академия на науките, член на Европейската комисия срещу расизма и нетолерантността към Съвета на Европа.
