Заедно с група творци ентусиасти тя обикаля малки населени места за срещи с деца, посветени на книгите. Там четенето от обичайно самотно занимание се превръща в нещо друго:
„Обикновено използваме игри, много диалог, много разговори около сюжети, герои, странности в книгите. Доста често използвам случая да им показвам рисунки. Използвам мултимедия, така че те да виждат корицата или рисунки от книги. Много често използвам звуци. Ако да речем в сюжета на книгата има вещица или някой, който хърка, аз си намирам звуци – хъркащи или кискаща се вещица, и те много се забавляват. През такива най-различни сетивни преживявания те се приближават и гравитираме около книгите. Това, което е важно за мен е не всичко да струи и да идва от мен, а да чуя и тях, да видя как реагират на това, което им казвам. Веднъж като разберат, че могат да задават въпроси и да се включват – не са на театър или на изпит, тогава вече се получава сплав между нас.“
Петя Кокудева смята, че освен уморително, подобно литературно мисионерство понякога отчайва, заради „тази вълна, която се излива, че децата не четат“.
„Но мисля, че това занимание е по-голямо от мен – литературата изобщо. Хубавото е, че аз съм подчинена по някакъв начин. Това не е нещо, което съм избрала, а просто ме привлича и ти дава енергия да действаш.“
Според Петя Кокудева призивът към децата да четат трябва да се случва естествено и през личния пример, а не чрез лозунги „Важно е да се чете“.
Писателката работи върху свои пътеписи, в които събира пътешествията си по света на палатка.
Цялото интервю чуйте в звуковия файл.
