Eмисия новини
от 16.00 часа

Климатологът Георги Рачев: Аз съм щастлив човек, защото мечтата ми да видя Ледения континент се осъществи

Снимка: Здравко Петров

Логично в началото на разговора водещата Ива Дойчинова попита своя гост климатолога Георги Рачев кога ще свърши това застудяване, което така неприятно ни изненада тези дни:
„Днес следобед (12 март) към четири и половина застудяването ще свърши за София – каза категорично Георги Рачев, за радост на всички слушатели на „Нашият ден“. Това застудяване е сравнително краткотрайно. След това в сряда, четвъртък и малко в петък времето ще бъде нормално мартенско време. Но понеже свикнахме с двайсет градуса, то ни се вижда студено.
Много е интересно как различните хора гледат на зимата. Имам няколко познати, които под зима разбират дрескода – начина по който те ще се обличат и това че сутрин ще трябва да стържат леда от челното стъкло на колата, което е едно от най-отвратителните неща рано сутрин. Ето по този начин те оценяват зимата.
Трябва да ви кажа, че на 1 март миналата година температурата в София беше минус 17 градуса. А на 30 март миналата година температурата беше плюс 24 градуса. Не се връщам към това, което е било по времето на баба и дядо преди 50 години, преди 100 години, връщам се само към това, което е било миналата година. Но хората сме много особени и забравяме нещата, особено когато те са по-негативни. Но времето е част от нашата работа – да помним какво е било то в миналото и да го припомняме на любознателните слушатели.“
Ива Дойчинова попита Георги Рачев след като неочакваната промяна във времето не може да го изкара от равновесие, както повечето хора, какво е това, което може да го направи?
„Когато видя по време на лекции млади дами и господа, които кореспондират по своите телефони, това може да предизвика гръмотевична буря в душата ми – отговори Георги Рачев. Лекциите са свещено нещо, те са публични, на който не му харесва нещо, може спокойно да си излезе, няма да има никакви отрицателни последици за него. Но тези, които искат да знаят, на тях трябва да им се осигури тази възможност. Тогава понякога си позволявам да повиша тон, за да може аудиторията да разбере, че това е Университет, това е Софийският университет, това е Алма матер.
Днешните млади хора не винаги оценяват възможностите, които им предоставя времето, в което живеят. Като бях студент като тях, дори когато бях вече асистент в СУ, не можех да отида дори в Резово, не можех да отида на границата. Не можех да отида, където искам, дори в рамките на България, да не говорим за чужбина.
Много често питам моите студенти: „Имате ли международни паспорти?“ Знаете ли колко много от тези млади хора нямат паспорти. „Имам лична карта и това ми дава възможност да пътувам в Европейския съюз“ – такива са повечето интелигентни отговори. А светът е буквално техен. Те нямат, представа и аз се опитвам да им обясня, как до 28 години те се водят младежи. И те могат в това си качество буквално да обиколят Европа. Трябва да се научат че цяла Европа е техният дом. България си е България, те винаги могат да се приберат тук, но домът им е Европа. И всичко останало също е тяхно“.

Самият Георги Рачев осъществява мечтата на живота си – да види леденият континент – когато по време на 27-ата антарктическа експедиция успява да посети тази далечна точка на света и да работи на българската база „Свети Климент Охридски“ на остров Ливингстън.
„Трябваше да бъда един от първите, които пътуват за Антарктида – в далечната 1989 година – сподели той, но специалността ми е такава – климатът. А това е нещо по-далечно, той не е материален. Трябваше да се натрупа повече емпиричен материал, трябваше да се натрупат знания, за да може да дойде и моето време. Аз винаги към завиждал, благородно, на моите колеги биолози, на моите колеги геолози. Те имат реални неща – те имат скали, имат океан, имат животни, имат птици, имат растения. Имат какво да изследват. Докато за климата трябва да се натрупат доста знания. Обикновено става дума за период от 30 години и тогава вече, може нещата да придобият някакъв характер и облик. Тогава вече климатът може да бъде овеществен чрез изследване на самата атмосфера.“

Какво разказа Георги Рачев за онова, което е видял на Антарктида и във Виетнам, откъдето скоро се завърна, и дали е открил там доказателства за Глобалното затопляне можете да разберете от звуковия файл.


Още от

Най-четени