Всяка нация получава своя шанс повече или по-малко да получи високо надарени, големи личности,които движат нейния духовен просперитет, създават нейните духовни притежания .
Едни се проявяват повече като културни строители, умеят да изграждат средата, условията в които ще може да се насочат енергиите на повече хора , други разгъват таланта си в произведения на изкуството, които могат да бъдат лицето на нацията. Композиторът и диригентът Константин Илиев беше и двете.
Той е един от най-активните, съзидателни личности в музикалната ни действителност. В продължение на четири десетилетия неукротимата му творческа природа винаги и навсякъде търси и намира начин да проектира музикални събития ,да раздвижва застиналия пейзаж, да увлича и вдъхновява за постижения, немислими преди това.
Да мислиш и живееш като творческа личност и не само да устояваш на насрещните бури в сложно и абсурдно политическо време, но и да ги предизвикваш , за да покажеш силата и величината на собствената си художествена визия се изисква една артистична безразсъдност, която не е от всекидневен порядък.
Човек с творческия потенциал на Константин Илиев и със силата на неговата артистична природа можеше да си го позволи и да заплати високата цена да бъде себе си, независимо как това се приема и дали околния свят е готов да каже: „Ела, творящ дух“.
