„Футболът е по-различен от останалите спортове с това, че за разлика от тях, той не е стимулиран с идея за печелене на медали. На олимпийски игри един отбор по вдигане на тежести, по борба, може да донесе 5-6 медала, докато колективните спортове – баскетбол, волейбол, футбол носят по един и за самия режим е нерентабилно. От друга страна, говорим за най-популярния спорт“.
В предаването „12+3“ по „Хоризонт“ той обясни:
„Проблемът е, че когато очакванията за добро представяне на голям форум се разминат с реалността, се трупа едно социално напрежение, което самата партия трябва да реши как да преодолее. По-възрастните си спомнят сигурно статията от 1970-та година „Докога ще се търпят недъзите на българския футбол“, която идва като резултат на това, че България отива с едни от най-добрите си отбори за всички времена и постига една точка от три мача. Изобщо до 1994-та ние победа на Световно първенство нямаме, полуфиналите в евротурнирите са максималният ни успех и това няма как да задоволява и спортните ръководители“
Разформироването на футболните отбори на Левски-Спартак и ЦСКА "Септемврийско знаме" през 1985 година не е било заради сбиването на финала за купата на България, разкри изследователят:
„Още февруари месец е било заложено, обсъждано е на заседание на Политбюро, тъй като години наред, особено извънстоличните отбори и физкултурни дружества, недоволстват затова, че Левски и ЦСКА са най-привилегировани и те са в неравнопоставени позиции. Затова още тогава се взима решението за девоенизирането, махането на офицерските чинове, включително и от МВР. Още февруари месец на практика е ясно, че Левски-Спартак и ЦСКА "Септемврийско знаме" няма да изглеждат по този начин. Моята теза е, че месец по-рано се случват събитията на стадион "Хейзел" с 39 убити преди мача между Ливърпул и Ювентус и партийните дейци, виждайки какво се случва - по това време вече започват да се оформят като субкултура футболните запалянковци - преценяват, че е доста опасно това нещо да не се повтори в България. Има свидетелства, включително оператор на БНТ, че има две камери, които по време на мача се насочени към трибуните и се чака възможност за някаква провокация, за да могат да се вземат тези мерки. След като това не става, се взима повод от едно сбиване“.
Решенията за доживотни наказания на играчи са отменени бързо по настояване на покойния селекционер Иван Вуцов, тъй като голяма част от наказаните играчи като Наско Сираков и Борислав Михайлов е трябвало да играят на Мондиал “86. След политическите промени през 1990-а година са върнати и имената на отборите.
Успехите на българския футбол в този период идват повече напук на грижите на партията, отколкото благодарение на тях, категоричен е историкът:
„Футболът е отражение на целия социален политически живот и, както чрез футбола можем да възстановим целия социалистическия период, така, чрез това, което се случва в ден-днешен след години историците могат да установят времето, в което ние живеем“.
Отделни сегменти от социалистическата система можем да видим и днес в системата за спортна подготовка на страни като Великобритания, Франция, Австралия, каза Борисов.
„Въпросът е части от тази система да могат да се адаптират към съвременността, което правят доста страни на Запад, докато ние тук мислим, че ние сме открили топлата вода, това преди нас все едно не е съществувало и започваме отначало“.
Старите успехи на българския спорт няма как да се върнат, тъй като от 1988-ма насам статутът на спортистите аматьори отпада и сега вече на олимпиади участват изключително професионалисти, добави той.
Любомир Гутев - председател на Студентския исторически център, сподели, че основната функция на центъра е да организира събития, свързани с историята
„Публиката ни е активна! Винаги има интерес към това, което се дискутира и тя показва, че също има разбирания по темата“
