България е представена в рамките на проекта Danube Fab, който е част от ключовата за ЕС стратегия, свързана със SES ( Single European Sky - Единно европейско небе). Danube Fab обединява 10 летища в Румъния и България, като от тях две са български - София и Варна и се работи съвместно за справянето с повишеното количество полети и за намаляване на закъсненията. На фона на предоставената на конгреса информация, че през миналата година всеки пети полет в Европа е бил със закъснене, точността на летищата в рамките на Danube Fab е впечатляваща - над 99 процента. Разбира се, тук говорим за несравнимо по-малък поток от пътници и полети, но и всяко от включените летища има ръст за последните 2 години.
И като говорим за натовареност и закъснения, на впечатляващия общоевропейски щанд на конгреса в Мадрид, представляващ съвместно всички европейски агенции и структури, свързани с контрола на въздушното пространство и неговата сигурност, има огромен екран, показващ в реално време закъсненията на различните летища. Вече трети ден неизменно на първо място по закъснения е амстердамското Схипхол, като средното закъснение там варира от 30 до 45 минути. Други летища, които имат сериозни проблеми със закъсненията са лондонското "Хийтроу", "Ататюрк" в Истанбул и летището в Цюрих. Да не забравяме обаче, че именно "Хийтроу" и "Схипхол" са в Топ 5 на най-натоварените летища в света.
В рамките на ЕС се работи усилено за справяне с повишения въздушен трафик.
Авиационният сектор в Европа създава 1 милион и 400 хиляди работни места на този етап (като добавим и свързаните сектори цифрата скача на близо 5 милиона), като финансовия принос към европейския брутен вътрешен продукт е в рамките на 110 милиарда евро.
Програмата SESAR, създадена през 2014 година, цели технологичното обновяване и въвеждането на точните иновации в сектора на въздушния контрол. В Мадрид има представени немалко финансирани от тази програма (в близка, но не определяща продуктите връзка с бизнеса) проекти на различен етап от техното разработване, тестване и въвеждане в употреба. Сред тях е многопластовият и многопосочен Ubifly, който е свързан с дроновете и тяхното интегриране в общата европейска въздушна система. Те работят по много и различно малки проекти, сред които е използването на дронове за пренос на кръвни проби от една болница в друга (като пример бяха дадени уж близки болници в Брюксел, разстоянието между които в час пик не може да бъде преминато достатъчно бързо от автомобили), както и създаването на първия безопасен въздушен коридор в Африка за пренос на животоспасяващи медикаменти и храна, съвместно с УНИЦЕФ.