4
"Предизвикателството е да вземеш едно статично изображение, една фотография и да я превърнеш в движещи се изображения, да направиш филм", обясни в интервю за предаването "Хоризонт до обед" Триша Зиф.
"Образът на Че е иконичен, който в условията на капитализъм всеки използва. При капитализма всъщност нищо не е това, което е било първоначално", разказа тя за първия от филмите - "Чеволюция".
"Семейството на Че Гевара е съдило семейството на Алберто Корда, направил емблематичната снимка. Кубинското правителство също се е опитвало да откупи правата. И всичко това в една култура, която по време на заснемането на фотографията не е признавала авторските права".
Най-важно за Триша Зиф като режисьор е било да се получи разказ за това как образът на Че е бил използван през годините. „Не се вълнувах от човека Че или автора Корда. Вълнувах се от разказа за един образ – как можеш да разкажеш историята на 1/60 от секундата в 90 минути. Това беше истинското предизвикателство".
Изчезнали за 70 години над 4 500 негативи от Испанската гражданска война водят Триша Зиф към идеята за „Мексиканският куфар“. Тя е човекът, който ги преоткрива и получава правата да филмира сюжета.
Филмът "Мексиканският куфар" проследява пътя на негативите на трима знаменити фотографи - Робърт Капа, Дейвид "Чим" Сиймор и Герда Таро. Сега негативите се съхраняват в Ню Йорк.
„Казва се „Мексиканският куфар“, защото негативите са намерени и възстановени в Мексико. Мексико е сред малкото страни, отворили вратите си за бежанците от Испанската гражданска война. Затова за мен това не е просто филм за историята на трима фотографи, чиито творби разглеждаме, а история за бежанците и пътя на тяхното бягство от един фашистки режим".
Герда Таро е била в окопите редом с войниците. За тях е било тръпка да допуснат наблизо една толкова атрактивна млада жена, разказа режисьорката.
В рамките на гостуването на Триша Зиф освен „Чеволюция" (2008) и "Мексиканският куфар" (2011), ще бъде показан още филмът "Уиткин и Уиткин" (2017) – за еднояйчни близнаци, посветени на фотографията. Зиф го определя като „филм за човечността, за сложността на отношенията вътре в семейството, за „чупливостта“ на живота“.
„Ние се срещаме с тези двама автори към края на техния жизнен път, когато те са възрастни, но въпреки всичко не са преодолели различията си“, поясни Триша Зиф.
Утре, 15 март, ще бъде прожекцията на "Човекът, който видя твърде много" (2016). Лентата описва делника на фотограф, обсебен от заснемането на инциденти, които преобръщат нечий живот. „Енрике е 80-годишен мексикански фотограф от гръцки произход, определено малко луд, има цялата патология на военен фотограф – войната променя всекиго".
Цялото интервю чуйте в звуковия файл. Преводът е на Емануил Трейман.
