Eмисия новини
от 08.00 часа

Защо топ спортистите могат да бъдат добри мениджъри

Битката за най-добрите таланти вече обхваща всички браншове

Снимка: БГНЕС

Навсякъде компаниите търсят отчаяно нови служители за дейности, за които изискванията са все по-големи. Те се конкурират не само помежду си, но и на глобално ниво с технологични гиганти като „Гугъл“, „Фейсбук“ и „Амазон“. Това принуждава мениджърите, отговарящи за наемането на служители, да обсаждат университетите.

Необходимостта от ефективни служители обаче тепърва ще нараства. Заради все по-голямата конкуренцията компаниите са принудени да преосмислят стратегиите си за набиране на персонал и да търсят нови пътища за откриване на хора с необходимите им качества.

Изключително обещаващ, но като цяло пренебрегван сегмент, е кръгът на бившите топ спортисти. А точно тук си заслужава да се отдели повече внимание и да се направят повече инвестиции.

Ангажираност и дисциплина

Бившите топ спортисти имат много от личностните качества, които са необходими в професионалния живот и които отчаяно се търсят по управленските етажи във всички сектори.

С подкрепата на Фондация „Помощ за германския спорт“ Спортната бизнес академия на германската бизнес школа WHU (SPOAC) е направила тест сред 299 активни и бивши топ спортисти.

Резултатите показват, че те се отличават със силна ангажираност и желязна дисциплина - точно качествата, които са най-важни за професионалния успех. Това идеално съвпадение между желания профил на мениджърските кадри и качествата на спортистите би трябвало да привлече като магнит „ловците на глави“, пише списание „Мениджър магацин“, цитирано от БТА.

Резултатите от проучването на SPOAC освен това показват значителни различия между жените и мъжете в спорта, както и между състезаващите се в самостоятелни и отборни дисциплини.

Жените атлети например са по-склонни на компромиси и по-способни да се интегрират, а най-добри резултати постигат в екип.

Факторът „стабилност“ при отборните спортисти е очертан по-ясно, отколкото при състезаващите се самостоятелно. Отборните спортисти освен това са по-спокойни, по-уверени и по-устойчиви на разочарования.

Не всеки спортист е подходящ за всяка работа

Фактът, че бившите спортисти като цяло показват личните качества, които са жизнено важни за професионални успехи, сам по себе си не е достатъчен, за да доведе в компаниите най-добрите. Задачата на служителите, набиращи персонал, по-скоро е да открият и насърчат подходящите кандидати, които могат да отговорят на специфичните изисквания на съответната организация.

Малцина спортисти започват втория си професионален живот с необходимите специализирани и методически познания. Повечето трябва да изучават „на място“ различни умения или да ги придобият в програми за допълнителна квалификация.

Като правило, струва си компаниите да инвестират в професионалната квалификация на успешни спортисти - недостигащите знания могат да бъдат получени, а основните личностни качества почти не могат да бъдат придобити или пък за това ще е необходим много дълъг период. С две думи: таблицата за умножение може да се научи, ангажираността и дисциплината - не.

Успешните спортисти могат да са изтощаващи 

Личните качества, характерни за топ спортистите, в професионалния живот обаче могат да са едновременно полезни и обременяващи.

Спортистите са белязани от постоянната конкуренция и са съсредоточени предимно върху постигането на целта. Силно изразеният стремеж към постижения може да бъде и пречка в професионалния живот, тъй като не дава възможност по пътя към целта да се погледне вдясно или вляво и да се намерят алтернативни решения.

Това важи и за дисциплината. Налага се мнението, че на бившите спортисти могат без всякакви колебания да бъдат поверени трудни задачи. Проблемите ще бъдат анализирани надлежно и съвестно, ще се направят планове и проектите ще бъдат доведени до край.

Силната дисциплина обаче означава и, че обикновено е налице значителна лична потребност от сигурност. Поради това за мнозина топ атлети е трудно да вземат решения в условия на несигурност.

Атрактивен имидж на работодателя

Успешните спортисти, свикнали с непрекъснатото обявяване на резултатите от тренировки и състезания, освен това изглежда са привикнали с потребността от информация как се справят.

Все пак, в много компании воденето на непрекъснат диалог за постигнатите резултати не е част от всекидневния процес. Освен това в света на икономиката личните постижения рядко могат да бъдат оценени напълно обективно и съпоставени с оценките на другите, което може да породи у спортистите усещане за неувереност. За мнозина от тях не е лесно да получават само веднъж на тримесечие отзиви за работата си, как ръководителите им ги възприемат и къде са спрямо колегите си.

Особено важни за успеха, най-вече в динамични организации, където промените се правят бързо, са способността да се вземат решения в сложна ситуация без еднозначно поставени цели и начини на действие, както и способността задачите да бъдат разглеждани изчерпателно и интензивно, без при това да се стига до задълбочаване до най-малкия детайл.

Липсва им т. нар. поносимост към неясноти

Според експерти по управление на персонала успешните спортисти прибягват до „тактика на кръгова отбрана“ при процеси на промени, когато се наблюдават временно неустановени отговорности и нерешени управленски въпроси.

Вместо да приемат временните противоречия, сивите зони и непълните процеси като неизбежни явления при промени и да вземат възможно най-добрите решения в създалата се ситуация, спортистите се опитват чрез прекомерна работа и нощни смени да добият сигурност.

Въпреки подобни слабости средите на бившите спортисти могат да бъдат интересен източник за таланти. За да ги спечелят, компаниите трябва да се представят като вдъхновяващи работодателски марки, предлагайки на атлетите привлекателна среда за лично и професионално развитие. За това огромно значение има отворената и иновативна култура в компанията. Новите служители и служителите на ръководни позиции сега повече от всякога търсят свободно пространство, което да им позволи да осъществяват собствените си идеи.

Който е готов да се изправи пред новите предизвикателства на конкуренцията, за да привлече най-добрите служители, ще спечели. И това важи не само за бившите успешни спортисти, но и за всички бъдещи служители.

Саша Шмит, сп. „Мениджър магацин“, 9 март 2019 г., превод БТА
Още от
Радан Кънев

Има ли нов път за старите десни

публикувано на 19.03.19 в 17:24