Днес се навършват 8 години от началото на войната в Сирия. Тогава повлияни от Арабската пролет и промените в Тунис и Египет, сирийските граждани излизат на мирен протест срещу президента Башар Асад, който се превръща във въоръжено въстание, а година по-късно и във всестранна война, в която се включват още няколко държави.
15 март 2011 г. е датата на която, тогава без да предполагат, протестиращи мирни граждани стават заложници на амбициите на няколко диктаторски лидери. В желанието си да запази властта президентът Башар Асад издава заповед сирийските сили за сигурност да стрелят по демонстранти, искащи демокрация. Убити са 4-ма от тях. Това слага началото на революция, ескалирала в 8-годишна война, довела до смъртта на над 370 хиляди души и 13 милиона разселени.
Протестиращите хващат оръжието и се превръщат в най-голямата бунтовническа организация в света. Две години по-късно вече се говори за гражданска война.
Конфликтът , който до този момент няма нищо общо с религията прераства в сблъсък между различните течения на исляма, християните и етническите малцинства.
Високо стоящият в йерархията на „Ал Кайда“ - Абу Мухаммад ал-Джулани, създава клон в страната - „Джабхат ан-Нусра“, който преминава през няколко трансформации – отделяне на групи, присъединяване на други джихадистки формации, като в момента е ядрото на „Хаят Тахрир аш Шам“.
Броят на загиналите расте, а армията извършва многобройни нападения срещу цивилни.
В помощ на Дамаск се включват Русия и Иран. Бунтовниците пък са подкрепени от Саудитска Арабия и Катар, който им предоставя над 3 милиарда долара.
Арабските държави обаче нямат единно мнение коя точно фракция от опозицията да снабдят с оръжие. Настъпват вътрешни боричкания за влияние и пари, от които печелят екстремистите.
Извършени са шокиращи нападения с химически оръжия срещу цивилни. Крайните квартали на Дамаск са обгазени със зарин. Загиват над 1400 души. Това е повратната точка, след която следва намесата на Запада.
В следствие на конфликта загиват над 112 000 цивилни, над 125 000 войници от сирийската армия и от съюзени с нея милиции, както и 67 000 бойци от кюрдските сили. Смъртта са намерили и 66 000 джихадисти.
Башар Асад, към днешна дата вече владее около две трети от територията на страната, но цената е твърде висока- над 20 хиляди убити деца, около 13 хиляди жени, 4 милиона бежанци.
Основната част от напусналите Сирия живеят в бежански лагери в Йордания, Ливан и Турция, където зависят от волята на управляващите. Много от тях предприемат опасни пътувания до така желаната Европа, но така и не достигат до бреговете на Стария континент.
Като 3-годишния Айлан, чието мъртво тяло бе изхвърлено на турския бряг и накара институциите да се захванат по-сериозно с трафикантите.
Сирия е напълно разрушена. Щетите се оценяват за около 350 милиарда евро. Разрушена е инфраструктурата както и ключови сектори от икономиката, включително петролния.
Режимът е под икономическа блокада вследствие на санкциите от страна на Съединените щати и Европейския съюз, а краят му все още не се вижда.
