Eмисия новини
от 08.00 часа

Даниела Бобева: За по-устойчива икономика трябва да развием секторите, в които имаме сравнителни предимства

Константин Проданов: Със структура на икономиката на страна от третия свят няма как да излезем от бедността

2
Даниела Бобева
Снимка: БГНЕС

Доста интересно е, че вицепремиерът Томислав Дончев, след 8 години в управлението, сега установява, че структурата на икономиката ни не е много благоприятна. За съжаление обаче, нещата не стават така, както той иска - държавата решава, пише една програма и преструктурира икономиката! Ако беше така, всички щяха да правят министерства и да преструктурират икономиките! Това е доста несериозно!

Това каза пред БНР бившият вицепремиер за икономическото развитие, вицепрезидент на Черноморската банка за търговия и развитие и директор на дирекция в БНБ доцент Даниела Бобева по повод лансираната в последните дни идея за промяна на модела, по който функционира българската икономика. Вицепремиерът Дончев каза по-рано тази седмица, че планът за икономическа трансформация, изготвен от неговия екип, ще бъде готов до края на годината

„Това, което наистина трябва да се направи е държавата да прави това, което трябва да прави, а тя не го прави - паднахме от 38-о място на 59-о място по Индекс за правене на бизнес. По-назад сме дори от страни като Косово, Македония, Молдова. Ние сме в доста надолу в класацията по отношение на режимите за създаване на бизнес, регулаторни режими…“, уточни Бобева в предаването „Неделя 150“ на програма „Хоризонт“.

В ЕС и САЩ бизнесът е изключително важен играч в изследванията и технологиите и затова трябва да се съдят подходящи условия той да работи, изтъкна тя.

„В българската икономика имаме много 380 000 предприятия. Първите 300 формират основната част от БВП. От 100-те най-големи предприятия 70 са чуждестранно контролирани, изцяло или частично. Тоест т.н. българска икономика основно се формира на базата на така наречените „стойностни вериги“. Тоест, ние сме парчета от големите мултинационални компании или просто създаваме части от техния продукт“, каза Бобева и продължи:

„От стоте, имаме около 30% в енергетиката и по-специално в електропроизводството. Имаме в добивната промишленост още 20, а от сектора „Изследвания и иновации“ няма в 100-те големи, няма и в тристате големи! Тоест, имаме изключително отворена икономика, която се формира не толкова от българския бизнес, колкото от чуждестранния!“

По думите ѝ голяма част от фирмите ни работят на така наречения „субконтрактен принцип“ - изпълняват отделни поръчки на чуждестранни компании, което ги поставя в огромна зависимост от това как се развиват тези компании.

„Имаме една доста вибрантна икономика, доста променлива на външните условия. Да, можем да създадем по-устойчива икономика, ако развием секторите, в които имаме сравнителни предимства“, заяви Бобева и даде за пример селското стопанство.

Тя се съгласи с вицепремиера Дончев, че „ишлемето не е добрият вариант за българската икономика“. Но според нея „това е единственият начин да оцелее текстилът, а той все повече се свива, а е един от малкото сектори, водят до краен продукт“.

Бившият лидер на партия АБВ Константин Проданов, който е завършил магистратура в Япония и е работил в инвестиционни банки там, каза в „Неделя 150“, че България се опитва да излезе от бедността „със структура на икономиката на страна от третия свят“.

Финансистът Константин Проданов доскоро беше лидер на АБВ

„Няма как да стане! Най-многобройната професия в България са охранителите. Основно се търсят продавач-консултанти, шофьори, автомонтьори. 99% от българския бизнес са микропредприятия до 10 души. Високо технологичният ни износ е 4-5-6% от общия износ при 18-20% в ЕС. Това, че вицепремиерът получи закъсняло прозрение обаче не ме обнадеждава, защото от ГЕРБ са много добри да хвърлят кьорфишеци от този тип, защото знаят, че в момента хората това искат да чуят.“

Той не се съгласи, че основната работа на държавата трябва да е насочена към облекчаването на условията за правене на бизнес.

„Може цялата бюрокрация да премахнете, но това означава просто, че кварталното магазинче или тенекеджийница, или амбулантен търговец просто по-бързо ще си направят магазинче! Това не означава, че утре по-бързо някой ще създаде поредния иновативен технологичен хъб. Проблемът всъщност в момента е, че в нашата икономика, по линия на еврофондовете, има стотици милиони, които са налични за иновативни проекти – т.н. фонд на фондовете, но няма достатъчно читави проекти, няма кой да кандидатства“, каза Проданов.

„Стопанската история показва, че няма страна, която се е измъкнала от капана на бедността без активното участие на държавата в определени периоди на своето развитие. В момента по този път много успешно върви Китай и държави като Южна Корея, Виетнам - там трябва да гледаме. Това обаче не става с магическо щракане на пръсти и създаване на поредната административна структура, а с държавни инвестиции в определени стратегически индустрии, където нашият бизнес не ги прави. Ако си говорим просто, че ще преливаме чиновници от едно в друго звено и се надяваме, че всичко друго ще се случи от само себе си, просто няма да стане“.

Българският бизнес е „много малък, фрагментиран, без добра предприемаческа култура, без визия и без възможност да се конкурира с големите международни компании“, допълни Проданов и се обяви за държавни инвестиции в стратегически сектори като биотехнологии, информационни технологии, роботизация.

Бобева обаче призова Проданов да посочи един успешен държавен бизнес у нас за последните 20 години и изтъкна, че „няма държавно предприятие, което да се управлява добре в България“. Тя се съгласи с необходимостта от инвестиции, но подчера:

„Без да имаш евтин ресурс, няма как да растеш във високорискови сектори, защото новите технологии и технологичните сектори са високорискови“.

Според нея има модерни начини за повишаването на ефективността на тези предприятия - чрез пускане на техни акции и ценни книжа на борсата. Така и АЕЦ „Белене“ може да стане ефективна, смята тя.

„Има начин да се управлява добре икономиката като бъде по-прозрачна, по-открита и капиталовият пазар е един от инструментите, които показват това“.

На въпроса как биха се отразили евентуални негативни тенденции в икономиките на ЕС на България, Бобева отговори с груба сметка, че 1% спад в растежа на икономиката на Германия рефлектира като спад с 0,8% на ръста у нас.

Проданов се съгласи: „Така е! Около 65-70% от нашия износ е за страните от Европейския съюз. При всички положения сме обвързани с процесите, които случват там. Там като кихнат, ние тук ще хванем грип“. 


Галерия

Още от