Анджела Георгиу е може би последната класическа „оперна дива“, велика изпълнителка на най-важния сопранов репертоар от Верди и Пучини с блестяща повече от 30-годишна кариера. Концертът й в Зала 1 на НДК, заедно със Софийската филхармония под диригентството на маестро Найден Тодоров се превърна в едно от най-големите събития на сезона и за пореден път доказа, че голямото непреходно изкуство се сътворява само от големи личности.
Анджела Георгиу се представи както с емблематични за своята кариера образи като Мадам Бътерфлай, Мими на Пучини, Адриана Лекуврьор на Чилеа и Жулиета на Гуно, така и с по-редките Адина от „Любовен елексир” на Доницети, като бляскава и неподозирана Кармен със страстната й Хабанера и трогателната сладостно скръбна „Ария на Вали” от рядко поставяната опера на Алфредо Каталани „Ла Вали”. На сцената тя представи и своя партньор Стивън Костело – впечатлаващ тенор с прекрасен глас, с когото изпълниха няколко бравурни дуета.
Анджела Георгиу, красива като ренесансова богиня от картините на Ботичели, възхити публиката с изключителния обем, овладяност и младежка свежест на гласа. Тя впечатли освен с ведрата си артистичност и закачлива сияйна женственост, също така и с невероятната топлота и любов към публиката, за която изпълни цели пет биса.
Георгиу е родена в Румъния, завършва Консерваторията в Букурещ и още през 1990 г. напуска родината си. Мигновена световна популярност й носи ролята на Виолета от „Травиата”, изпълнена през 1994. Оттогава тя не слиза от най-престижните оперни сцени - Метрополитън, Ковънт Гардън, Ла Скала, Виенската държавна опера, Дойче опер Берлин, Театро Колон, Мариински, Болшой и т.н. Това е може би най-записваната певица на втората половина на ХХ-ви и първата четвърт на ХХІ-ви век, притежаваща близо 50 самостоятелни диска и още толкова DVD продукции. Албумът ѝ с тенора Роберто Аланя, тогава неин съпруг, се задържа 42 седмици на първо място в британските класации. Тя редовно попада и в класациите за най-красивите жени на планетата. Вписана е в залата на славата на престижното музикално издание „Грамофон“.
В звуковия файл чуйте цялата рецензия на изкуствоведа Петър Пламенов.
