Eмисия новини
от 18.00 часа
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Варненски дизайнери спечелиха конкурс за лого за ЮНЕСКО

Илиян Начев и Христо Христов спечелиха конкурс за лого за ЮНЕСКО. Двамата надделяха в конкуренцията на 435 проекта, 260 от които чуждестранни. Начев и Христов са автори на дясната част, в която всеки град решава как да представи себе си. Какво обаче са вложили в графичния символ, подобен на спирала, в цвят злато Илиян Начев (И.Н.) и Христо Христов (Хр.Хр.) разказаха:

Хр.Хр.: Символът се появи почти случайно, гледайки декори на тържества, даже не си спомням дали бяха в Габрово, и видях спиралата като символ. Доста използван мотив, наистина, но зависи как ще се интегрира. Може да даде нещо ново и от спиралата тръгнах да разработвам малко ръкописно „г“. След това видях какво друго може да се вкара като символика, какво друго дава на хората. И като видях спиралата като зараждане, като посока на живота, после гайтанът се появи като символ, пафти също, като орнамент, като ковано желязо. Така символите станаха достатъчно много, и показаха, че има смисъл да изберем него. Илиян даде предложението да съчетаем моя знак с неговия логотип. Видяхме,че работят много добре и нямаше причина да не го направим.

В двете букви „о“ в Габрово има кореспонденция с този символ – две точки, в самите букви „о“.

И.Н.: Те са свързани както цветово, така и смислово, тъй като „о“-тата трябва да наподобяват мотив от някой традиционен орнамент.

Кой е той?

И.Н.: Няма значение. Дали ще е нещо грънчарско, дърворезба, дали ще е нещо бижутерско, куюмджийско, няма значение. Важното е, че това е често срещан елемент и свързва знака и типографията.

А цветът на този символ какъв е точно?

Двамата: Това е злато!

И.Н.: Нещо златно ни беше идеята, отново препратка към занаятите в района на Габрово, един от които е златарство.

Това лого предстои да бъде презентирано по целия свят, в различни печатни и електронни материали, този златен цвят дали ще се изгубва? Не е ли малко рисковано?

И.Н.: Няма да се изгубва, защото сме предвидили всичко да се печата с консистентна цветова система. Няма причина, ако се използва правилно да се изгуби.

Хр.Хр.: Както правят отговорните дизайнери в такъв момент – разработва се наръчник за консистентната експлоатация на знака.

Христо е автор на знака, а Илиян на шрифта. Как решихте какъв ще е шрифта?

И.Н.: Първо е важно да се отбележи, че шрифтът е с българската форма на кирилицата. Не всички хора знаят, че има българска и руска форма на кирилицата. Това е съвсем съобразено с нашите типографски норми в България.

Как ще осребрите сега този успех, как продължавате?

Хр.Хр.: Следващи проекти.

И.Н.: Да, по-скоро ще го инвестираме занапред. Естествено, че е нещо хубаво с публично значение, но трябва да държим нивото и да не се превъзнасяме.

Хр.Хр.: Трябва да отбележим, че в Габрово задобряха много в оформянето на конкурсите като сайт за навигация. Спокойно бих ги дал за пример за всеки следващ конкурс в България.

И.Н.: Когато заданието е изпълнено правилно, за нас е много по-лесно да предоставим качествен продукт!

Хр.Хр.: Оттам започва морското равнище (смее се).

Имате отношение към кирилицата, и не случайно в тази спирала в логото на Габрово, сте вложили и идеята за малкото ръкописно „г“. Мъчно ли ви е, че кирилските букви все повече се заменят с латински и в чатове, и в ес-ем-ес-и?

И.Н.: Напротив, все повече публични изражения на дизайна използват българската форма на кирилицата. И тази информационна кампания, която върви, че ние имаме собствена форма за мен е много успешна и нещата вървят в правилната посока, в сравнение с преди няколко години. А след още няколко ще сме още по-напред. А за писането в чатове и изобщо в уеб пространството, според мен, кирилицата си прави една завръщане, след като 10-15 години беше...

Шльокавица...

И.Н.: Да, беше заменена. Хората започнаха да се усещат, че все пак си имаме език и трябва да си го тачим.

Хр.Хр.: В момента, както се знае, сме на руската форма на кирилицата на много програми, въобще на системен шрифт. И е въпрос на желание на българските началници да чуят думите на дизайнерите и да изискват такава промяна да се случи. Русия постоянно пропагандират техните виждания за кирилицата и са го постигнали. Това дава резултат и дава объркване какво знае света за кирилицата. Въпрос на желание е, управа и дизайнери да се чуят, и да се стигне до промяна.

На този етап къде можем да я видим приложена българската форма на кирилицата, освен в графичния дизайн?

Хр.Хр.: Забелязва се от оформление на книги за деца и за възрастните до заведения. Просто трябва да продължава да се бута в тази посока.

Има ли я тази форма или поне близка до нея в компютърната програма за писане Word?

И.Н.: В оригиналния пакет шрифтове, които идват с Windows я няма. Има хора, които работят и това да се промени.

Самотни мохикани ли са или вече са общност?

Хр.Хр.: Ако нямаше общност, нямаше да има тези резултати, които сега започват да се забелязват.

Тоест вие сте оптимисти за развитието на българската писмена култура?

И.Н.: Аз не съм оптимист, а реалист, защото виждам че нещата се случват лека-полека. Има прогрес и това е важното.

Като дизайнери как възприемате намесата на независими артисти, които правят графити или рисуват по трафопостове и фасади на сгради?

Хр.Хр.: Ако е регламентирано, всичко е ОК, но ако не, е по-вероятно нещата да нямат позитивен облик накрая. Графичната култура е важна и за тези хора. Говорил съм с такива артисти, които имат съзнанието, че това което правят трябва да има отношение към средата, в която се появява. А не просто да вандализираме дадена сграда.

Какво си пожелавате за вашия град, за Варна?

Двамата: Малко по-кадърно управление, малко повече мисъл.

Последното хубаво нещо, случило се във Варна, от ваша гледна точка?

И.Н.: Харесва ми, че в момента слагат пластики на различни места в града, на сп. Явор, на Севастопол. Това е хубаво, трябва да се поощрява и да се прави повече.

Хр.Хр.: Моят фокус е повече към дейностите с фокус култура. Случват се различни фестивали, например сега през април предстои Master of art с филми на тема архитектура и театър.

И.Н.: Голямото хубаво нещо, което очаквам с нетърпение е създаването на пловдивския модел на Капана тук – Таляна. Познавам хора от екипа и мисля, че нещата се развиват в правилна посока. Това може би ще е мястото, в което Варна ще изпъкне пред туристите и пред собствените си граждани.


Новините на БНР – във Facebook, Instagram, Viber, YouTube и Telegram.


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Горещи теми

Войната в Украйна

Най-четени