Тоест, както има кучешки заграждения, където можете да си разхождате кучетата, за които се отделят пари и за които винаги се намира финансиране, за да може даден кмет да се афишира по време на избори, също така може да се отдели 1% от всички паркове, които да бъдат заградени и отдадени за нуждите на градското градинарство.
Реакцията на предложението е негативна, изтъкна Бончев. „Постоянно се изкарва наредбата за парковете, която гласи, че в парковете не може да се отглеждат никакви растения.“
Довечера инициативата за градско градинарство организира среща в дома на киното, на която ще има работилница как се прави разсад и как се садят растения. Събитието е от 18.30 ч.
„Първата градина, която направихме в кв. Надежда, беше обрана от клуба на една политическа партия и продадена след това в ресторанта. Има кражби, разбира се. Но градското градинарство не е за това да успеем да съхраним продукцията, за да се изхраним през зимата, а е чисто социално движение, което има за цел да си върне обратно града и да накара администрацията да работи в интерес на гражданите“, обясни Никола Бончев.
В момента на територията на София действат три инициативи за градско градинарство. Най-старата от тях – „Градини За дружба“ е вече на няколко години. Другите две са по-нови и оперират в кварталите „Студентски“ и „Изток“.
Акцент е не самото производство на зеленчуци, а социалната перспектива, която предлага то. Това е, малко или много, антиконсуматорско движение, което цели да научи хората как да отглеждат храната си, защото съвременният градски човек се е откъснал от практиките на нашите баби и дядовци, изтъкна никола Бончев.
Идеята не е да се спестят пари – с градско градинарство се занимават и високоплатени хора с добри професии, посочи той.
Междублоковите пространства са едно от местата, които са подходящи за практикуване на градско градинарство.
Още по темата чуйте в звуковия файл.
