Eмисия новини
от 04.00 часа

Художничката Бояна Петкова и нейните пътешествия из уютните кътчета на човешката душа

Картините на Бояна Петкова са любов от първа среща. Те изпълват сетивата ни с нежност, подобна на онази, която изпитваме, посрещайки първите лъчи на разпукващата се зора. Четката на младата художничка умело пресъздава красотата и ранимостта на разголената човешка душа, любовта, хармонията, умиротворението, въплътени в образа на жена или дете. Това е нейният свят. В картините й не търсете ярки цветове – оранжево, жълто, зелено... В съкровените кътчета на душата, там, където сме най-искрени и истински, яркото отстъпва пред неуморната игра на светлините и сенките.

Опитвам се да се изразявам графично, с по-малко цветове. Не наблягам толкова на живописния момент, защото вниманието ми е изцяло върху душевното състояние на човека, когото рисувам. Самите цветове като локален тон са на заден план. Изграждам изображението чрез светлосянка на преливащи се тонове, общо-взето от една гама, споделя художничката.



Когато е осемгодишна, Бояна Петкова получава подарък – скицник и моливи. Така за нея се ражда магията. Изучава тайните на живописта и изкуството в Националното училище за изящни изкуства „Илия Петров” и Националната художествена академия. А после идва и желанието да увлича зрителя след себе си из своя свят. Упорито търси, стреми се към съвършенство и изгражда собствен, лесно разпознаваем стил. Споделя, че акварелите си обича да рисува на един дъх:

Това го позволява самата техника. Акварелът е доста импулсивен като изразно средство. И съм забелязала, че ако рисувам по-дълго, картината не печели от това. Само бягам от идеята, от която съм тръгнала, – споделя Бояна.



Често на платното пред нея изникват образите на препускащи коне, неистово устремени към диви, неизследвани земи, или пък свели глава за миг на споделена нежност. Или музиканти, редящи ефимерни светове от ноти… Това не е случайно. Споделя, че музиката заема важно място в живота ѝ и обича да твори под звуците на Шостакович, Чайковски, Пако де Лусия… Една от удивителните възможности на изкуството е да сбъдва мечти, да ни прави такива, каквито искаме да бъдем, но не сме. Така в творчеството на Бояна Петкова се появяват балерините – деликатни, чувствени, отдадени.



За съжаление в късна възраст ми се появи желанието да се занимавам с балет. Занимавала съм се известно време и смятам да продължа. Голямо вдъхновение е. Много обичам да гледам балетни постановки. Това е един страшно красив свят, който се радвам, че мога да изобразя. Всъщност, така ставам и аз част от това изкуство
– разкрива Бояна.



Извор за вдъхновение тя намира и в своите чувства, в доброто, което среща по житейския си път, в домашния уют, във веселия глъч на трите си деца, в щастието. Щастието е най-важното нещо, което човек трябва да осъзнае, когато го има, и да си го пази, уверява Бояна. Питам я как ѝ се удава да съчетава ролята на всеотдайна майка с тази на твореца, защото знам – всяко нещо, което обичаме на този свят, си има своята цена. Доста често рисувам през нощта. Гледам да съм сама, да няма хора около мен, защото това е един друг свят, в който изпадаш, когато твориш. Предполагам, че така е и при музикантите, изобщо в творчеството. Всичко, което те разсейва, те сваля на земята, – откровена е художничката. Тя споделя също, че замисля в следващите месеци да се представи пред почитателите си в нова, по-различна светлина – да посегне към маслените бои. Това е, както казва Бояна Петкова, съвсем различна техника, покривна, където човек има доста повече варианти за работа, да твори по-бавно, обмисляйки нещата.

Снимки: личен архив

Още от