Благовещение е един от 12-те Господски и Богородични празници, който Българската православна църква чества всяка година на 25 март. В този ден отбелязваме благата вест, която Дева Мария получава, че ще стане майка на въплътения Син Божи. И ако това за нея е било голяма радостна изненада, то за целия свят, както го възпяваме в богослуженията, този ден е „начало на спасението ни”, казва богословът проф.Иван Желев.
Независимо, че повече от две хиляди години ни делят от евангелското събитие Благовещение, всеки един може да стане носител на благата вест за хората, които са затворили очите и ушите си за нея. Понякога хората сме най-големите врагове на себе си – отбелязва богословът и добавя. – Затова е нужно винаги благата вест да се разпространява. По този начин очите, ушите, а и сърцата на хората може да се отворят, за да приемат в себе си Спасителя. Защото спасението не е отвлечено философско понятие, то е лична реалност за всеки.
В миналото Благовещение е честван и като Ден на майката. За съжаление днес празникът е загубил този нюанс в светския живот.
Човечеството в своята хилядолетна история е преживяло и продължава да преживява не само прекрасни моменти, но и много заблуди и измами – обяснява проф.Желев. – Една от тях е и тази на атеизма. За да се откъснат хората от вярата на майките и бащите им, им бяха насаждани най-различни чужди идеи. Част от тази подмяна беше и смяната на съдържанието, често и на датите на празниците. Какво по-хубаво от това на Благовещение да честваме деня на майката? Църквата се стреми да го прави, но без разбирането и съдействието на държавната власт трудно могат да се върнат нещата в старото русло на здравите народни традиции.
Възможно ли е днес да погледнем с други очи на жената, на майката, да признаем, че истинското призвание на жената е да бъде майка?
Необходимо ни е да гледаме на жената наистина по християнски, като на напълно равноценна на мъжа, която заслужава признание и обич от всички, дори когато не е станала майка – казва проф.Желев. – Пред майката винаги и всеки трябва да благоговее, защото тя ни е дала живот, полагала е денонощни грижи да израснем, да се изучим, да се устроим в живота, да станем достойни хора. За една майка няма по-голяма радост от това да види децата си заели своето място в живота.
Можем ли да се поучим от Дева Мария, приела със смирение Божията воля да стане майка на Господ Иисус Христос?
Света Дева Мария, която наричаме Богородица, е образец за жена и майка. Душевната й чистота, смирението й и достойнството й са я направили вечен образец за всяка жена. Образът й, запазен в евангелията, е пример за жена и майка, която нито за миг не е поставила личните си интереси над дълга на майката. Всеотдайно посветила целия си живот да бъде в помощ на божествения си Син, тя живяла не с гордостта, а с отговорността за своето богомайчинство. Чистотата, смирението и достойнството са качества, нужни за всеки човек. При майката те са необходими, защото възпитателното й въздействие върху децата е по-естествено и резултатно. Смирението е друга форма на любовта, но смирението трябва да бъде придружено от достойнство, за да не става малодушие и раболепие. А достойнството без смирение води до гордост и надменност. Най-добрият пример за душевна чистота, смирение и достойнство ни е дала Светата Дева Мария. Остава само да полагаме усилия да го следваме – казва в заключение проф. Желев.
