Русия тържествено отбеляза петата годишнина от присъединяването на Република Крим и град Севастопол, което Западът нарича анексия на суверенна украинска територия. За руската страна присъединяването е резултат от референдум, произведен съгласно нормите на международното право и устава на ООН.
Юридически казусът е трудно разрешим, защото международното право защитава както суверенитета и териториалната цялост на държавите, така и правото на народите на самоопределение. Чисто правната страна на въпроса може и да интересува някого, но това със сигурност не са политическите играчи. За тях тя е само елемент на пропагандната война в условията на остро геополитическо противопоставяне.
„Когато пренатегнеш пружината докрай, тя рано или късно ще се скъса и отскачайки ще те удари. Не забравяйте това“, заяви руският президент Владимир Путин в една от речите си по повод годишнината от анексирането на Крим. Адресатът бяха ЕС и НАТО, които в годините след 89-та плавно се приближават до границите на Русия.
През седмицата руското министерство на външните работи и постоянното представителство на Република Крим при президента на Русия организираха конференция под наслов „Крим в съвременната геополитика. Пет години от Кримската пролет“.
Председателят на комисията по междунационални отношения на кримския парламент Юри Гемпел се обърна към участниците в конференцията с думите:
„В условията на напрегната геополитическа ситуация и информационна война срещу Русия, възможността да се разкаже истината и се изкаже нашата гледна точка придобива особена ценност. Стремим се да разсеем лъжливото недоверие и митовете за Крим, създавани изкуствено от редица западни държави. И вие, участниците в днешната конференция, сте авангардът в тази дейност”.
Директорът на департамента на външното министерство за връзки със субектите на федерацията, парламента и обществените обединения Симеон Григориев отчете успешната политико-пропагандистка дейност на руските дипломатически представителства в чужбина в навечерието на годишнината.
„Тази политико-пропагандистка работа продължава, предизвиквайки големия интерес на чуждестранната общественост даже в страните - лидери в антируската истерия, в Съединените щати, Великобритания, Канада и други страни“.
„Процъфтяването на полуострова в състава на Русия трябва да стане продължение на Кримската пролет, което ще послужи като катализатор за по-нататъшния подем на нашата страна“, добави Григориев.
Олга Тимофеева от комисията по международни отношения към Съвета на федерацията изтъкна ролята на събитията отпреди пет години като фактор за консолидация на руснаците в очертаващия се нов глобален конфликт:
„За Руската федерация въпросът да приеме или да не приеме Крим беше фактически въпрос на самоопределение. Самоопределение на всеки отделен гражданин: приемам, не приемам. Съответно консолидация или разкол на обществото. Крим стана фактор за консолидацията на руското общество пред глобалните предизвикателства и заплахи“.
Бившият ръководител на народното опълчение в Крим и настоящ депутат Михаил Шеремет каза, че през март 2014 г. напълно е бил разрушен еднополюсният свят. Според него Русия е показала с действията си, че една привилегирована нация не може да определя съдбата на всички останали.
„Неведнъж съм казвал, че когато говорят за нарушаване на човешките права в Крим, за агресия, то вероятно ни бъркат с Украйна. Всъщност радикалните радетели за правата на човека създават удивителна парадигма. Когато убиват десетки неудобни журналисти, когато в Одеса изгарят живи хора те мълчат. Самозванецът Гуайдо се самообяви за президент и те пак мълчат. Това е някакъв театър на абсурда, приятели“, каза той.
Според сенатора от Съвета на Федерацията Владимир Морозов именно кримските събития са превърнали Русия във фактор на международната политическа арена.
„Реално Путин стана световен лидер след Крим, по време на сирийската кампания“.
За известния телевизионен водещ Сергей Михеев легитимирането на кримските събития пред международната общност не е от първостепенно значение:
„Политическото украинстване е търсене на васалитет. Търсене на извинителна бележка с разрешение за живот. Не трябва да се оприличаваме с това. Между другото това е същият този избор, който ни мъчи от 91-ва година. Дайте все пак някак да се примъкнем към Запада и да го помолим да ни прости за нещо! Не е ясно, за какво. За това, че съществуваме“.
Икономистът с патриотични възгледи Михаил Делягин обвини част от руската администрация в отказ от решаването на проблемите на хората в Крим.
„Понякога московчани се чувстват неуютно и неловко при спомена за събитията отпреди пет години, които празнуваме. Защото от определена гледна точка Крим се присъедини към Русия със сила, включително въоръжена сила. Два милиона кримчани сломиха съпротивата не само на украинските нацисти. Те сломиха също така съпротивата на антируската прозападна либерална част на руската бюрокрация. И трябва да кажем, че тази част им отмъщава за поражението си до ден днешен“.
„Най-великата геополитическа победа в историята на постсъветска Русия не трябва да се превръща в управленско поражение“, смята Михаил Делягин.
Конференцията завърши с изказване Александър Воловик, член на обществения съвет към постоянното представителство на Република Крим при руския президент.
САЩ и Европейският съюз са първите хора, които правят всичко възможно, за да унищожат Русия. Русия е велика страна. Не мога да забравя как една моя съседка с гордост ми каза, че дъщеря ѝ се омъжила в Америка и внукът ѝ бил американец“.
През последните пет години руснаците платиха висока цена заради Крим под формата на международна изолация и санкции. Резултатите са спад на чуждестранните инвестиции, изтичане на капиталите, двойно обезценяване на рублата, намаляване на реалните доходи на хората. Изглежда, че и занапред политиката на Русия по отношение на Крим ще бъде безкомпромисна, независимо от цената.
