Eмисия новини
от 20.00 часа

Проф. Александър Чорац: При подялба на Косово следва Северна Македония

Автор:
Александър Чорац
Снимка: Деян Йотов, БНР

20 години след бомбардировките на НАТО, които започнаха на 24 март 1999-а и сложиха край на кръвопролитията и етническото прочистване в Косово, и победителите - косовските албанци, и победените - косовските сърби и Сърбия, са разочаровани от съдбата си. Така смята професор Александър Чорац от Сръбския национален форум - организация, която обединява интелектуалния елит на косовските сърби.

Деян Йотов разговаря с него за опитите за помирение между Белград и Прищина чрез подялба на Косово, за „стабилокрацията“ в Сърбия…

- Давали ли сте си сметка какво се случва преди две десетилетия и какво ще последва?

- За мое съжаление или за щастие, съзнавах точно какво се случва, защото бях участник в конфликта в Косово - мобилизиран бях като войник. И проследих всичките събития, както се казва днес, на живо. Когато беше подписано Кумановското споразумение, което беше един вид капитулация на Сърбия, ми беше пределно ясно какво ще последва. Още в първите дни след края на сблъсъците тръгна масово изселване на сърби. Никой от международните фактори не се намеси, за да попречи. Напротив - допринесоха за това.

Има някъде между 230 и 270 хиляди прогонени хора, чиято съдба днес никой не споменава. Хора, които имаха собствени къщи, апартаменти, живот в собствено обкръжение докато някой не ги изгони. Така че последиците върху Сърбия и сръбското общество са осезаеми и до ден днешен.

Въпреки че бях против политиката на Милошевич, и привърженик на онова, което наричаме западни ценности, за съжаление с пристигането си в Сърбия, а и въобще на Балканите, западното общество ми показа най-лошите си страни.

Корупцията, която беше само частично явление по времето на комунизма, понастоящем е драстично увеличена. Лицемерието, което върви с нея, значително пречи на обществото ни. Всички общества на Балканите сме по-малко културни, по-малко образовани и, струва ми се, полека лека се превръщаме просто в работна ръка за големите корпорации. Тази ситуация в Сърбия беше наложена със сила.

- Ще излезе ли някога Косово от задънената улица, в която се намира в момента с обърканите си политици, народ и международна общност?

- Всички сме свидетели на голямо разочарование сред хората. Не говоря за елитите - онези покварени мафиотски елити, които управляват обществата ни. Малка е разликата къде живеете - в Сърбия, България, Северна Македония, Албания, Черна гора или Босна и Херцеговина. Та донякъде и в Хърватия. Във всичките тези страни съм бил и с колеги констатираме, че проблемите ни са идентични. Защото след падането на комунизма не успяхме да изградим зрели обществени системи.

Създадохме някакви имитации на държави, които предадохме в ръцете на корумпирани и мафиотски структури. Всичко това, което изредих е още по-силно изразено в Косово. Тук имаме мафиотски босове, които в един момент се превърнаха в патриоти, защото тогава това беше печелившо. Участваха във войната и получиха възможност да влязат в политиката.

Ако попитате онези, които са родени преди конфликта, дали им харесва ситуацията в Косово, 80 процента от албанците на възраст над 40 години ще се подпишат за връщане на Социалистическа федеративна република Югославия. Защото дори това, което те получиха като победители в този конфликт, е разочароващо. Помислете само тогава как е за сърбите, които се усещат победени.

- Президентът Александър Вучич непрекъснато говори за Косово, дори докато беше под обсада в президентството в Белград. Според вас, истински ли е загрижен той или това е популизъм?

- Вижте, ако ми бяхте задали този въпрос преди година и половина, вероятно щях да ви дам различен отговор. Защо ви го казвам - защото преди година - година и нещо, разговарях с господин Вучич като част от делегация на Сръбския национален форум при него. В онзи момент донякъде ми се щеше да вярвам, че убийството на Оливер Иванович го е отрезвило и че има намерение да промени нещата.

След всичкото това време мога да ви кажа, че нищо, което обеща Александър Вучич, не е изпълнил. И за почти всичко, което ни каза, ни излъга. И, що се отнася до мен, с това изгуби каквото и да било доверие. Защото президентът има право да премълчи някои неща, да каже други - заради националната сигурност, но няма право да лъже народа. А Вучич точно това направи. Нямам доверие на политиката му и заради хората, които участват в осъществяването ѝ, както и за начина, по който тя се налага.

- Възможно ли е наистина Косово да бъде разцепено и това би ли отговаряло на интересите на сърбите?

Косово непрекъснато се използва като място за конфликти. Хората не разбират, че в Косово има сблъсък на историческо право на сърбите и етническото право на албанците. Докато се опитваме да решаваме тези конфликти с омраза едни към други и гонения, ще се получава като махало на часовник - първо към едните, после към другите. Този път прогонени са сърбите. След 50 години, когато се изредят следващите две поколения и нас вече ни няма, ще бъдат наред албанците. След още 50 години, или 100 - пак сърбите.

Просто не мога да разбера онези, които казват, че това няма вече да се случва, защото ще постигнем окончателно решение. Окончателно решение не се постига по този начин. Поне според мен, единственият начин е Косово вместо място, на което се създават проблеми, да бъде сборно място за сърби и албанци. Това не може да се случи с погазване на правата на четвърт милион прогонени.

А сега някой казва: Хайде да си сложим граници! Какво да разграничаваме! Какво да стане с манастирите, които ще останат в косоварската част! И много важно, за съжаление албанците не разбират, че правят точно това, което правеше навремето Милошевич. И то по още по-лош начин. В Косово 90 на сто от имената на планините, реките и населените места са славянски. Но всички те сега се сменят с албански.

С подялба на Косово какво всъщност се създава? Който поне малко разсъждава разумно, разбира, че това е път за създаване на Велика Албания. А дали някой наистина вярва, че с Косово ще свърши всичко? Следващият проблем ще е със Северна Македония!

- Не знам дали е вярно, но поне отстрани изглежда, че няма истинска опозиция в Сърбия. Колко стабилна е стабилокрацията на Вучич?

- Има опозиция в Сърбия, но целта на властта е да изглежда, че няма. При това, много странно, хората, които някога бяха част от т.нар. демократическа алтернатива, днес са сред най-големите застъпници за вучичевата власт. Това е лесно обяснимо. Сръбският народ има една поговорка - че парите пробиват там, където и бургията не може. Когато хората са слабохарактерни, и с малко пари дори можете да ги пробиете. Да ги придобиете! Точно така се случи в Сърбия.

Така че, цялото сръбско общество в момента е силно разединено. И това е дело на Вучич. Той напълно владее медиите. А най-малко една трета от директорите на всички държавни фирми в Сърбия са със статут на изпълняващи длъжността по повече от 2 и дори 3 години в нарушение на закона, който повелява максимум една година. Тази директори могат да бъдат сменени във всеки един момент и затова са напълно зависими от властта. А чрез тях се оказва натиск и върху работниците. Страх ме е, че в един момент такава политика може да доведе до нарушаване на капацитета на Сърбия като държава.

Още от