Eмисия новини
от 19.00 часа

Арканхел: „Трябваше да обновим традицията рязко… и с любов“

Фламенко певецът, продуцентите и композиторът Георги Петков представят „Еструна“

Снимка: @estrunaproject

Концертът е на 31 март, в зала № 1 на НДК в София. Арканхел, неговата група и българският хор с диригент Георги Петков пристигат след днешния концерт в Истанбул. Музикантите представят проекта „Еструна“, създаден преди четири години. Идеята е на „Джаз плюс“ – продуцентска марка, зад която стоят Маргарита Борисова и Явор Ганчев. Резултатът – десетки концерти и Al este del cante, албумът, който през 2018 г. спечели Латино Грами. След Le Mystère des voix bulgares. Volume Two на прочутия женски народен хор „Мистерията на българските гласове“, отличен с Грами през 1990 г., това е най-голямата световна награда за албум с участието на български музиканти. Записите на Al este del cante са направени през август 2017 г. в Испания, по време на три концерта, но основно в античния римски театър в Мерида.

Идеята се роди спонтанно след гостуването на испанския певец Арканхел и неговото трио през 2012 г., по покана на „Джаз плюс“ – припомня Маргарита Борисова. – След концерта говорихме дълго, обменяхме идеи и музикални настроения. Ние споделихме колко харесваме испанското фламенко, а Арканхел – че търси перфектната хармония на българските гласове, както той я нарича. Обещахме си да направим нещо заедно. Свързахме се с Георги Петков, който вече имаше много международни проекти и опит в преплитането на български фолклор с други традиции. Задачата му в „Еструна“ беше много по-трудна – идеята беше да се създаде нов, хомогенен музикален образ. Както казва Арканхел, трябваше да обновим традицията рязко и с любов, защото я познаваме и обичаме. Разчитахме и на великолепните музиканти, които допринесоха много за оформяне на образа на Еструна“ – Антонио Форчоне (китарист и композитор), Дани де Морон, който трябваше да „транскрибира“ българския фолклор на езика на фламенкото. Специален цвят добавиха Рикардо Морено (китара), Агустин Диасер (перкусиинист), Хосе Мануел Посада (бас).

Публиката в Испания обича и добре познава Арканхел, но винаги е изненадана от това вплитане на българските гласове и фолклор – казва Явор Ганчев. – Това е нещо, което не влиза лесно в „геометрията на фламенкото“, а накрая винаги се трансформира в ентусиазъм, еуфория и дълги овации. Испанската публика е консервативна към своите традиции и не приема всеки опит те да бъдат обновени. Успехът на концертите на „Еструна“ ни дава право да кажем, че това е една добре свършена работа, резултат от правилни решения и вдъхновение.

Освен талантлив певец, Франсиско Хосе Арканхел Рамос е и човек с много познания и истински интерес към дълбоките пластове на културата, независимо от нейната национална принадлежност.

Фламенко учим от много учители, колкото повече толкова по-добре, ключът е в слушането – навсякъде и от всякакви източници – споделя той. – За първи път чух български фолклор през 1999 г. в Cantar del Almaпо текст на Лорка, изпълнение на великия Енрике Моренте – моя ментор. Там имаше български фолклор, авторска намеса на Георги Петков. Но когато чух хора на Георги на живо, наистина останах вцепенен от гласовете, от начина, по който ги използват певиците, от възможностите, които имат, от звукоизвличането и сложните, многопластови хармонии. Всичко това ми направи силно впечатление. Когато човек чуе как пеят тези момичета, се комплексира, мисли си, че е знаел да пее, а всъщност вижда колко още има да учи. От друга страна, се радвам и забавлявам много. Посещавал съм София много пъти, това е град, който обожавам. Имам приятели там и винаги се връщам с вълнение и радост.

На пръв поглед нищо не позволява тези традиции да бъдат съчетани, но, поглеждайки философията на двете култури, има много общи неща – думи на Георги Петков. – И двете музикални традиции са силно емоционални, песните разказват от най-тъжните до най-веселите истории. Другото общо е този огнен темперамент. Ние сме много чувствителни, испанците също, бързо се задейства нервната система и при едните, и при другите. А получаването на един художествен образ е въпрос на музикантска, техническа гледна точка, на един много подробен анализ. Трябваше да се заровя доста във фламенкото, да анализирам ладово-хармоничния строеж на тази музика. Фламенко музикантите могат да хармонизират по слух всичко, но за народния хор е необходимо да се направи партия за всеки глас. Веднъж Арканхел хареса моя песен и пожела да я включа в една Bulería. Струваше ми се, че не мога да намеря допирни точки, но се получи интересна акапела. В диска тя е записана само с един микрофон пред 3000 човека публика. В някои песни Арканхел пее на български – например „Лале ли си, зюмбюл ли си“. На един концерт за бис изпя заедно с нас „Руфинка“. Той е голям импровизатор и постоянно търси нови неща, не оставяме проекта да застива на едно място. Скоро с момичетата решихме да чуем диска отново и установихме, че много песни са обогатени и различни, което е хубаво за постоянната ни публика.

Още от

Магия отвътре в София лайф клуб

публикувано на 19.04.19 в 11:55