„И черното е цвят“ – казваше големият наш художник Димитър Киров, когато показа в една своя изложба картини в тази тоналност. Същото споделя с усмивка и Стефан Божков, който казва, че черното е цветът, който първи свършва в палитрата му. Сега, в галерия „Стубел“ той представя най-новите си платна – смесена техника върху черна акрилна основа – с няколко теми и подходи, които го вълнуват. Ако се проследят и други негови изложби, като „Озон“, „Трансформации на паметта“, като проекта с водните кончета в утайка от кафе, като общата изложба с неговия скъп, рано отишъл си от този свят приятел Кольо Карамфилов, вдъхновена от теста Ишихара – с цветните точки, виждаме как по един уникален начин художникът превръща нещата от живота, вълненията на хората, своите преживявания в картини, в инсталации, в обекти. Виждаме в изложбата отново наслада от сетивното, внимание към детайла, изящна форма и светлосенки в мрака на черното, импровизации с чувство за хумор, които ни докосват и респектират. Откриваме още игра на планове, илюзии за окото, прецизност до съвършенство, което носи преди всичко красота. Това е водещото при Стефан Божков.
„Любопитен и чувствителен, Стефан Божков е един сантименталист на свободна практика, който непрекъснато се бори с личните си възторзи, прибира ги дълбоко в себе си и после ги слага пред нас като картинни белези“ – пише за изкуството и личността на този наш култов художник Елин Рахнев. Ще прибавим към представянето му, че експериментира в различни области на визуалните изкуства: живопис, графика – в началото предимно, скулптура, пространствени инсталации. Даже участва и като артист, в спектакъл. Има големи приятелства и прояви в Сърбия, често прави изложби там. Носител е на престижното сръбско отличие „Златно перо“, както и наградата на София за високи постижения в областта на изобразителното изкуство.
