8000 мигранти са влезли в Европейския съюз през първите 3 месеца на годината. Данните са на Международната организация по миграция. Миграционният натиск към Стария континент обаче бележи спад за трета поредна година в сравнение с пиковите стойности от 2015 – 2016 г. Най-натоварени остават трите основни мигрантски маршрута през Средиземно море.
Сред най-засегнатите държави е Малта. Островната държава с близо половин милион жители е на първа линия на т.нар. „Средиземноморски маршрут“ - един от най-използваните от мигрантите, за да достигнат до бреговете на Европа.
Въпреки че днес мигрантският поток е далеч от пика на своята интензивност отпреди 3 години, това продължава да е проблем за властите, казва говорителят на малтийското правителство Курт Фаруджа:
„Ние всеки ден спасяваме живот в морето. Армията и флота ни са 100 процента отдадени на издирвателните и спасителни операции за мигранти в Средиземно море. Страната ни изпълнява всички свои международни задължения по отношение на миграицията“.
Въпреки това Малта не получава нужното разбиране, смята Фаруджа:
„Проблемите на Малта са същите като тези в Италия, както и във всички страни, към които има миграционен натиск. Въпреки политическите промени в Италия, които настъпиха, смятаме, че ситуацията с мигрантите там е точно толкова тежка, колкото и в Малта и в другите страни, които приемат мигранти. Затова всички трябва да сме обединени и да говорим в един глас, че това е истинска европейска криза, пред която трябва да се изправим всички заедно“.
Мигрантите не са нещо ново за острова, казва отец Алфред Вела от католическата неправителствена организация „Емигрантска комисия на Малта“. Тя е създадена през 50-те години на 20-и век, за да помага на емигриращи в чужбина малтийци, а днес се грижи за пристигащите на острова мигранти.
„Когато всичко започна още през 2000 г. всички тук казваха - горките хора, ами ако това бяхме ние? С времето обаче, когато започнахме да приемаме стотици хиляди мигранти, хората започнаха да се страхуват. Появиха се и ксенофобски, дори расистки настроения. Аз съм католически свещеник и помагам на мигрантите и бежанците. Понякога обаче Католическата църква е силно критикувана. Ние помагаме на хора, на личности - независимо от тяхната религия, цвят и дори сексуална ориентация“.
Над 90 души живеят в мигрантския център в Балзан, недалеч от столицата Валета. Той се ръководи от Ордена на йезуитите.
Джеруселе е от Етиопия и идва в Малта преди 7 години с надуваема лодка. Преди две години и половина ѝ е отказан бежански статут. Сега работи като домашна прислужница. 23-годишната Джеруселе е православна, в стаята, където живее, виждаме закачени на стените икони. Казва, че ѝ напомнят за семейството ѝ.
Нимо идва преди две години и половина от Сомалия. Пристига в Малта бременна и ражда на острова. Напуска страната си, прогонена от ислямисти:
„Избягах от Сомалия заради групировката „Ал Шабаб“. Те бомбардираха всичко там, убиха баща ми. Затова дойдох тук. Искам да остана тук в Малта, не искам да се връщам. Чакам да получа документи“.
Учим ги как да оцеляват в европейски условия - нещо много различно за тях, казва 59-годишният Франсис, който се грижи за мигрантския център. Основен проблем е хигиената, защото всяка от националностите има свои навици.
„Много е трудно да станеш пълноценен европеец. Това зависи от самия човек. Понякога малките неща са най-трудни. Боклукът, например. Те са интелигентни хора, но има неща за които те не са готови“.
Ученето е взаимно, продължава Франсис и дава пример с екзотичната кухня, която носят със себе си обитателите на центъра.
„Тези хора говорят със сърцата си, понякога през сълзи. Нуждаят се от помощ“, казва Франсис.
Докато години наред се търсят решения, Франсис и отец Вела ще продължат да следват написаното в Книгата със Соломоновите притчи - "Милосърден човек прави добро на душата си, а жестокосърден разрушава плътта си."
Целия репортаж чуйте в звуковия файл.
