Борис Джонсън е вероятният следващ министър-председател на Великобритания намекна в специалното интервю за „Хоризонт“ доайенът в Европейския парламент Елмар Брок, водил преговорите за Брекзит в екипа на Мишел Барние.
След като снощи британската Камара на общините отхвърли за трети път споразумението за излизане от ЕС, в политическите среди в Лондон все по-често се чуват гласове за необходимостта премиерът Тереза Мей да се оттегли от поста.
Елмар Брок е доайенът в Европейския парламент, депутат от Европейската народна партия от 1980 г., дългогодишен председател на комисията по външна политика, и дясната ръка на Мишел Барние в преговорите за Брекзит. Елмар Брок познава много добре Великобритания - завършил е право и политология в Единбург.
Това е причината да е един от най-търсените събеседници, когато става дума за Брекзит. С него разговаря Весела Владкова.
„Убеден съм, че един ден Великобритания ще се върне в ЕС“. Така оптимистично казва в началото на разговора Елмар Брок, един от т.нар. шерпи, постоянни представители на страните от ЕС по време на преговорите с Великобритания за Брекзит. Връзката между Лондон и Брюксел винаги е била сложна, едно голямо изключение от правилото.
- На този фон, г-н Брок, Брекзит не е ли логичната развръзка на отношенията, лъкатушещи между любовта и омразата?
- Не, Великобритания до сега винаги е била активен член на общността и винаги се е придържала към договорите ни. Дължим проведения там референдум на фалшиви информации и обещания. А по време на преговорите с ЕС ние се отнесохме честно и почтено към Лондон.
- Всички страни, включително и България, са категорични, че Великобритания не може да ползва привилегии, които не важат за другите държави в ЕС.
- Британците напускат ЕС по собствено желание. Има ли опасност този прецедент да послужи за пример и на други държави за това, как една вътрешнопартийна кавга, гарнирана с напразни обещания за светло бъдеще, може да доведе до толкова дълбока криза?
Кризата е само за Великобритания. За нас Брекзит е неприятност, но не и криза. Да, ние от части губим свободното придвижване на стоки и капитали, но ЕС остава обединен. Има и още нещо - на фона на лошия пример с Великобритания броят на хората, които са проевропейски настроени и са против излизането на страната им от ЕС, се е увеличил със средно 10 процента. Британците са изправени пред сериозни икономически трудности, ако напуснат общността без сделка.
- Не стихват предупрежденията в навечерието на европейските избори, че Евросъюзът е заплашен от разпад, а Брекзит само налива масло в огъня. От друга страна именно в преговорите с Лондон ЕС демонстрира рядко срещана сплотеност. Как подейства излизането на Обединеното кралство на единството в съюза?
- Евросъюзът определено се сплоти. В последните десет години решихме много проблеми. Справихме се с финансовата криза. Икономиката расте. Външните заплахи за ЕС, които са добре познати на България, ни карат да сме още по-сплотени. Имам предвид миграцията, тероризма, промените в климата и какво ли още не. Така че ние сме под постоянен натиск да бъдем обединени и да действаме заедно. Според мен появилите се напоследък националистически течения се дължат на това, че националните държави всъщност не могат вече сами да се изправят пред предизвикателствата. Нужни са общи усилия.
- Някой ден, по един или друг начин, Брекзит ще се случи. Но от сега е ясно, че британското общество остава силно разединено. Вие познавате Великобритания добре. Какво може да обедини кралството?
- Мисля, че им трябва време. Трябва им време, за да осъзнаят, какви последствия ще има Брекзит. За разлика от всички останали страни в ЕС, Великобритания така и не разбра, че обединена Европа не е само икономически проект, единен пазар, а политическа общност. Това стана ясно най-късно през 1990 г., с обединението на Европа. Бившите съветски сателити винаги са свързвали ЕС със свобода, с автономност в политическите решения, със сигурност и защита от големите съседи и от диктаторите на този свят. Така че мисля, че британците така и не разбраха значението на политическия проект ЕС.
- Движеща сила в този политически проект са Франция и Германия, които от ожесточени врагове в две световни войни се превърнаха в най-доверени партньори. Някои наблюдатели възприеха тазгодишното подновяване на Елисейския договор от 1963 г. като отговор на пропастта, която може да отвори Брекзит в ЕС. Така ли е, г-н Брок?
- Няма нищо лошо в това, две съседни страни да работят в тясно сътрудничество. Но това съвсем не означава, че те взимат решенията за бъдещето на Европа. През последните десетилетия се научихме, че не всичко, което Германия и Франция искат, може да бъде постигнато.
А и Берлин и Париж си сътрудничат не само в европейската политика, а и в много други области. Тази седмица се състоя първото заседание на съвместната парламентарна асамблея на германския Бундестаг и френското национално събрание. От чисто историческа гледна точка това е значимо събитие.
Но нека да е ясно - Германия и Франция не решават нищо сами. Всички страни в Евросъюза са равнопоставени. Няма автоматизъм, германците и французите не са лидери. Всяка държава е самостоятелна и всички са с равни права.
- Британците напускат ЕС, но остават съседи на европейците. Какви ще са бъдещите отношения през Ламанша, г-н Брок?
- Това зависи единствено от Великобритания. Ако одобрят сделката, ще имаме четири години, т.е. достатъчно време за да договорим търговско споразумение. Може дори да се разберем за митнически съюз, ако британците поискат. В това време можем да преговаряме за укрепването на външната и вътрешната сигурност. Тази тема е важна и за тях, що се отнася до обмен на данни в борбата с тероризма например. Други важни теми са научната и развойната дейност, програмата „Еразъм“ и т.н. Предстои ни работа, за да не позволим да се отдалечим прекалено много едни от други.
- По всичко личи, че партньор в преговорите с Лондон по време на преходния период няма да е Тереза Мей. Как си представяте тези разговори например с Борис Джонсън?
- С Борис Джонсън се познаваме лично от над 30 години. Човек никога не знае, какво може да очаква от него. Той обаче е много интелигентен мъж и мисля, че след като Брекзит се изясни, той ще бъде така умен и мъдър да постигне разумно търговско споразумение с ЕС. Това е във взаимен интерес, независимо, кой ще бъде следващият премиер. Ние от ЕС ще работим за бъдещо тясно търговско сътрудничество, за да ограничим максимално щетите от Брекзит.
- За финал на нашия разговор, г-н Брок, позволете един шеговит въпрос - кога ще напусне Великобритания?
- Трудно е да се каже. Ако през следващите дни и седмици всичко пропадне, ще имаме още по-дълго отлагане на Брекзит, а това означава, че британците трябва да участват в европейските избори. А ако в Обединеното кралство се стигне до предсрочни избори и втори референдум, наистина не мога да направя никаква прогноза. Включително и за това, дали изобщо ще има Брекзит.
Цялото интервю може да чуете в звуковия файл.
