Eмисия новини
от 09.00 часа
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Мария Шаркова: Имаме системни проблеми с неонаталната грижа

Фондация настоява за отпадане на критериите за жизнеспособност на плода

Проектът на „Фармакотерапевтично ръководство по Акушерство и гинекология“, качен за обществено обсъждане от Министерство на здравеопазването, разбуни за пореден път духовете сред пациентските организации с основен въпрос – кога плодът се счита за жизнеспособен. От Фондация „Макове за Мери“ за подкрепа на родители, преживели перинатална загуба на бебе, настояват да отпаднат критериите за жизнеспособност на плода.

Според „Фармакотерапевтично ръководство по Акушерство и гинекология“ плодът се определя като потенциално жизнеспособен, ако е с телесна маса при раждането над 800 грама, независимо дали плодът е роден жив или мъртъв, и ако е с телесна маса при раждането под 800 грама, при условие че плодът е роден жив и е живял поне три денонощия.

Според Фондацията „Макове за Мери“ здравните власти се опитват да прокарат високи критерии за потенциалната жизнеспособност на плода. Тези критерии трябва да отпаднат, още повече че ВАС вече ги е отхвърлил два пъти, каза пред БНР Бояна Петкова от „Макове за Мери“:

„Официалният критерий на СЗО за жизнеспособност е 22 гестационна седмица и 500 грама. Оттам нататък според цялата медицинска литература реално такъв фиксиран критерий няма. Не е редно да има в нормативен документ“.

„Поставянето на изискване едно бебе да оцелее 72 часа, за да бъде записано като живо родено, означава няколко неща. Първо, ако това бебе почине в рамките на тези 72 часа, то не е съществувало. Според мен нормативно разписана граница за жизнеспособност не трябва да има. В ръководството трябва да има отделна глава, която да третира поведението при раждане на екстремно недоносено дете живо или при раждане на граница на жизнеспособност“, обясни още Петкова. Тя настоява още – всяко живо родено дете да бъде записвано като такова, независимо от това колко дълго ще преживее.

Имаме системни неонатологични проблеми, които не се решават по никакъв начин с поставяне на граница на жизнеспособност в някакъв нормативен акт, категорична беше Бояна Петкова. По думите ѝ, няма регистър на недоносените деца.

Организациите, свързани с родилната помощ, ще напишат обобщен документ и ще го изпратят до здравното министерство относно несъгласията си в терапевтичното ръководство.

„Въвеждането на подобни критерии във „Фармакотерапевтично ръководство по Акушерство и гинекология“ е най-нелепият до този момент опит да се поставят подобни граници на жизнеспособността“, изказа мнение в предаването „Хоризонт до обед“ Мария Шаркова, адвокат по медицинско право.

„Това по-скоро е проява на някакъв необясним инат от специалистите, които изготвят тези документи. Тези ръководства въобще не са документи, които следва да съдържат подобно дефиниране на тези понятия. Фармакотерапевтичните ръководства са въведени в Закона за здравното осигуряване и в Националния рамков договор. Те регламентират поведението на лекарите при прилагане на лекарствени продукти. Предмет на обхват на този документ по никакъв начин не се покрива с въвеждането на подобни понятия. Те нямат място нито в тези ръководства, нито в медицински стандарти“.

Мария Шаркова също подчерта, че имаме системни проблеми във връзка с неонаталната грижа. Тя настоя за правила, които да гарантират еднакво качествена грижа, без значение дали недоносеното бебе е родено в голяма университетска болница в София и Пловдив или в Ловеч. 

Още по темата чуйте в звуковите файлове.

БНР подкасти:

Новините на БНР – във Facebook, Instagram, Viber, YouTube и Telegram.


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Горещи теми

Войната в Украйна