„Много хора не са били родени, когато започнах да пиша тази книга. Вече имаме цяло поколение, което не знае нищо за тези времена. Това издание е от 2 части, всяка от които беше написана като дневник. Първата част е около 1991 г., а втората – 1992 г. Това са реални неща, записвани ден по ден. Те отразяват всичко, което ставаше реално“, разказа проф. Бейкър в специално интервю за предаването „Хоризонт до обед“.
Той си спомни, че през 1991 г. никой не е знаел какво предстои:
„Някои мислиха, че това просто ще бъде преход. Други очакваха анархия. Царяха доста страхове. Когато задавах различни въпроси на хората по онова време, винаги започваха с фразата „Ако България беше нормална страна…“. Сега аз мисля, че България е нормална страна“.
Проф. Бейкър си спомни, че го е учудвало това – как е възможно една страна, живяла 500 години под турско робство, да се роди отново със запазено християнство, запазен език и европейско мислене. Според него песимизмът на българите е самозащита.
Може би читалището е тайната на българското оцеляване, изказа мнение професорът и добави, че е съществувала обществена и лична култура:
„Обществената култура – тази пред другите, е трябвало да бъде негативна, но това не е реалната култура на отделния българин“.
Проф. Бейкър заяви, че в България особено го притеснява застаряващото население.
Според него не е невъзможно младите българи да просперират в собствената си страна. За това обаче трябва да има правителствена програма и отделен министър да се занимава с този въпрос, смята той и добавя:
"Едно правителство, което иска да върне своите млади хора, трябва да има план и да предвиди средства за това. Трябва да си даде сметка колко ценни са неговите млади хора като специалисти и национален ресурс, за да ги накарат да се върнат в своята страна".
Проф. Бейкър коментира какви са днешните предизвикателства пред обединена Европа и накъде води Брекзит.
Цялото интервю чуйте в звуковия файл.