Първо 29 март, след това 12 април, а сега 31 октомври. Това е най-новата дата за Брекзит. „Хелоуин Брекзит“, както незабавно се пошегуваха на Острова, заради съвпадението на датите. Британските депутати се разпуснаха за Великденска ваканция, но ако искат страната да избегне участие в изборите за Европейски парламент трябва да поработят упорито след Великден за постигане на консенсус по сделка преди вота. Иначе, на практика пред Обединеното кралство продължават да са открити всички сценарии - от угрозата за Брекзит без сделка до отмяна на Брекзит.
Още в сряда, когато европейските лидери се събраха да решат съдбата на Брекзит, в британските медии определено се усети умора от цялата сага. Новината за черната дупка дори се превърна във водеща, макар и запазвайки чувството си за хумор британци да съзряха аналогия с Брекзит. В четвъртък пък арестът на Джулиан Асанж измести Брекзит. Но и тук Памела Андерсън съзря връзка, като обвини Великобритания, че отвлича вниманието от голямата каша „идиотски Брекзит“, както се изрази. Всеки си има право на мнение. Но Брекзит продължава да виси като Дамоклев меч над британската политика. Излизане без сделка засега е избягнато, но на дневен ред е дали все пак депутатите ще могат да се споразумеят по сделка, било то на премиера Мей или някаква друга, за да излязат по-рано, да избегнат евроизборите и да не се стигне до 31 октомври, когато отново могат поискат отлагане.
За шансовете на Тереза Мей да използва опцията за по-ранно напускане и дали британските власти не подцениха сложния процес на Брекзит кореспондентът на БНР в Лондон Веселин Паунов разговаря с Алекс Стоянович, експерт по темата към Института за управление в Лондон, в предаването „Събота 150“ на програма „Хоризонт“.
- Има ли шанс Тереза Мей да прокара сделката до 23 май?
- Мисля, че точно сега е трудно да се види какво може да се промени. И причината за това е, че докато опцията за оставане в ЕС продължава да е на масата и докато членове на Консервативната партия продължават да настояват за излизане без сделка, и докато никой няма стимул да се откаже от предпочитанието си, нито една от опциите няма да получи мнозинство. Нито един вариант не е отпаднал и изборът за депутатите не се стеснява, така че да бъдат принудени да направят избор.
Според него що се отнася до това Тереза Мей да прокара сделка мисля, че е много трудно, защото депутатите от Демократичната юнионистка Партия, на които консерваторите разчитат за мнозинство в парламента, категорично отказват да я подкрепят. А без тяхната подкрепа Мей трудно ще прокара сделката, освен ако не разчита на част от лейбъристите в опозиция. В момента опозицията и правителството преговарят. Има малък напредък. Тереза Мей обаче би трябвало да направи такова предложение на лейбъристите, каквото Консервативната партия като цяло трудно ще приеме. Затова и такова предложение още не е отправено.
- Преговорите между консерваторите и лейбъристите изглежда се превръщат в нещо като ключ към своевременно решаване на кризата, така ли е?
- Да, но те са предизвикателство и за лейбъристите, защото повечето от тях искат оставане в ЕС, не просто мек Брекзит. Членовете на Лейбъристката партия, които оформят ядрото и са привърженици на Джереми Корбин, са „за“ оставане. Така че е много трудно и за лейбъристите да преминат червените си линии и да сключат сделка с консерваторите, което носи своите рискове.
Ако те сключат сделка с Тереза Мей и ако тя бъде одобрена, Мей може да бъде сменена от друг лидер, който може да скъса това споразумение. Лейбъристите ще се поставят в много трудната ситуация като единствени подкрепящи много непопулярна сделка. Не е ясно дали ще направят този компромис.
- Както стана дума всички опции остават на масата. С отлагането на Брекзит увеличават ли се шансовете за втори референдум?
- Проблемът с втория референдум продължава да произтича от това как ще бъде зададен въпросът. Ако втори референдум трябва да даде легитимност при избиране на друга опция, част от проблема е, че при сега стоящия въпрос „Сделката на Мей срещу оставане в ЕС“, много от брекзитиърите просто ще кажат, че тук липсва опцията Брекзит.
Другият проблем е времето. 31 октомври не е достатъчно далеч за организирането на референдум, а се задават и евроизбори. Може обаче да се каже, че по-нататъшното отлагане дава повече време на привържениците за оставане в ЕС да наберат сила. Шансовете за втори референдум малко се увеличават с удължаването на процеса, но има достатъчно пречки това да стане.
- Неизбежно идваме и до въпроса за бъдещето на Тереза Мей и, може би, по важният - за бъдещето на нейната Консервативна партия. Как ще оцелее Консервативната партия в целия този хаос около Брекзит?
- Наблюдаваме началото на един интересен процес сред депутатите - боричкане за постове. Има потенциални кандидати за поста на Мей. Те са предимно депутати от Консервативната партия, които се съгласиха да гласуват за сделката на Мей - Борис Джонсън бе един от тях - на базата на очаквано напускане на Тереза Мей. Ясно се вижда амбицията за лидерския пост на някои от брекзитиърите.
Тереза Мей обеща да напусне, но само след като сделката бъде приета. Докато това не стане е трудно да се види как те ще я принудят да напусне. Тя спечели вота на недоверие, който бе поискан по-рано, така че по закон консерваторите трябва да изчакат една година преди да могат да поискат нов вот на недоверие. Лейбъристите могат да внесат вот на недоверие в парламента, но определено не е в техен интерес сега да има общи избори, ако те изобщо искат такива. Просто, защото сега основната цел на лейбъристите е да са сигурни, че консерваториите ще понесат основната вина за Брекзит.
- С оглед на продължаващата несигурност какво ще стане с Брекзит, доколко е съществен аргумента на брекзитиърите, че без сделка е по-добре от излизане със сделка?
- Това зависи от ъгъла, от който гледате на нещата, защото не става дума само за икономически аргументи, а и за това кой какво контролира. Най-голямото предизвикателство, според мен, за тези които искат излизане без сделка е прекратяването на отношенията с евросъюза. Така не е нужно да се слага подпис под „предпазния механизъм“ за ирландската граница, който, според брекзитиърите, е заплаха за суверенитета на част от Обединеното кралство. Проблемът обаче е, че без сделка не означава край на отношенията. Остават толкова много неща, които ЕС и Обединеното Кралство трябва да договарят допълнително.
И, разбира се, в крайна сметка въпросът е дали Великобритания ще бъде в по-добра или по-лоша позиция, ако напусне без сделка.
Има толкова много сфери в британската икономика, които са под контрола на ЕС, и излизането без сделка не е добре. Разбира се, ирландската граница се превръща в голям проблем, ако Обединеното кралство излезе без сделка. И това е проблем и за двете страни. Това е стимул и за двете страни да помислят за някакъв друг механизъм за намиране на решение. Излизането без сделка не означава прекъсване на връзките с ЕС, както смятат мнозина, а просто ще направи преговорите много по-трудни.
- Човек неизбежно си задава въпроса защо нещата с Брекзит стигнаха до задънена улица, какви грешки бяха направени. Дали корените за това трябва да се търсят от времето на референдума, или в тактиката на британското правителство в преговорите или просто всички подцениха факта, че Брекзит ще бъде много труден и много сложен въпрос?
- Мисля, че причината може да се търси на различни места. Може да се каже, че нещата тръгнаха в грешна посока при задействането на член 50 без да има договорена позиция или консенсус в каква посока иска до поеме Великобритания. Някои хора биха посочили конгреса на Консервативната партия, където Тереза Мей за първи път изложи нейните „червени линии“, т.е. границите, които не може да премине, без да има достатъчно консултации с държавната администрация или парламента. Напускане на митническия съюз, на общия пазар, премахване на юрисдикцията на Европейския съд - това са много силни твърди ограничителни линии. И се наложи впоследствие тя да отстъпи от някои от тях, отчасти заради ЕС, отчасти защото голяма част от парламента не бе съгласен с тях.“
Тереза Мей първоначално беше на страната на твърдолинейните членове в нейната партия, но постепенно се измести под натиска на парламента и на ЕС към по-умерени позиции, в резултат на което загуби голяма част от подкрепата, която имаше. Така че едната от големите грешки бе поставянето на такива твърди „червени линии“.
Неангажирането на парламента още от началото да подкрепи вижданията на премиера също е част от проблема. Друг проблем, разбира се бяха извънредните общи избори, при които Тереза Мей загуби мнозинството си и трябва да разчита на правителство на малцинството, подкрепено от северноирландските юнионисти.
Това утежни решаването на и без това сложния въпрос с ирландската граница. Допуснати бяха много грешки. Но мисля, че има грешки и от страна на ЕС за начина за решаване на въпроса с ирландската граница. Изглежда нямаше разбиране колко трудно ще бъде да се приеме, че Северна Ирландия може да остане част от европейската икономическа зона. Както и начина, по който протече процеса по убеждаването на Великобритания да плати сметката по развода като условие за преговорите за бъдещите отношения. Каруцата бе поставена пред коня.
Целият разговор можете да чуете в звуковия файл.
