През седмицата бяха отбелязани две годишнини, свързани с историята на космонавтиката. На 12 април – 58 г. от първия полет в космоса на Юрий Гагарин, а на 10 април - 40 години от полета на първия български космонавт Георги Иванов.
Към тези събития ни връщат спомените на академик Йосиф Давидов, който 28 години работи като инструктор в Центъра за подготовка на космонавти. За това време успява да обучи на оцеляване в екстремални условия около 90 души. Сред тях са българите Георги Иванов, Александър Александров и дубльорът му Красимир Стоянов. Помага и на Юрий Гагарин да се подготвя за втория си неосъществен полет в космоса. Гагарин загива трагично на 27 март 1968 г. при изпитание на изтребител МиГ-15.
Йосиф Давидов също мечтае да стане космонавт. Оказва се обаче, че физическите му данни са неподходящи - прекалено висок ръст от 192 см. Предлагат му работа като изпитател в Центъра за подготовка на космонавти. Приема и оглавява отдела за спасяване и оцеляване в екстремални условия.
„Попаднах в центъра за подготовка на космонавти през 1963г. Там участвах в редица изпитания, тренировки, изследвания. Написал съм 12 книги. През подготовката, с която се занимавах аз и моят отдел за спасяване и оцеляване преминаха, разбира се, и българските космонавти Георги Иванов, Александър Александров и Красимир Стоянов“, заяви Давидов пред кореспондента на БНР в Москва Ангел Григоров.
На 10 април 1979 г. първият български космонавт Георги Иванов полита заедно със съветския си колега Николай Рукавишников към орбиталната станция „Салют“ на борда на космическия кораб „Союз-33“. Заради технически проблем корабът не успява да се скачи със станцията. Взема се решение екипажът да се върне на земята. Тогава отказва да заработи на пълна мощност спирачният двигател, който трябва да убие скоростта на кораба, за да може той да напусне орбита и успешно да се приземи. Възниква реалната опасност космонавтите да се въртят около Земята докато свърши кислородът, след което следва мъчителна смърт от задушаване. Другият вариант е мигновена смърт чрез съзнателно разхерметизиране на кораба. Рукавишников неколкократно казва на Иванов, че ситуацията е критична, на което българският космонавт хладнокръвно отговаря: „Всичко е нормално, командире“. В крайна сметка Рукавишников успява да включи спирачния двигател на пълна мощност и двамата се приземяват, разказва Йосиф Давидов.
„Николай Рукавишников, два пъти герой на Съветския съюз, казваше, че е щастлив, че на борда с него е бил такъв мъжествен, непоколебим и смел човек като военния летец, тогава подполковник, Георги Иванов. „Разбирах, че ако ще приемаме смъртен бой, както се казва, а нещата отиваха натам, ще бъдем заедно и той няма да трепне. Беше прекрасно да зная, че до мен има такъв човек“, спомня си Давидов.
„След това имаше друг полет - на Александър Александров, когото също подготвях. Този полет премина блестящо. Програмата беше изпълнена изцяло. Негов дубльор беше Красимир Стоянов, който в момента оглавява музея на космонавтиката в Камчия. Води занятия в училище „Юрий Гагарин“. Той, разбира се, също е достоен човек, който също можеше да изпълни полет, но както се казва, дубльорът си остана дубльор, а все някой трябва да е първи“.
Най-първият, разбира се, е Юрий Гагарин, който полита в космоса на 12 април 1961 г. на борда на кораба „Восток 1“. Веднъж, докато пътували заедно с автомобил към град Корольов, Йосиф Давидов го попитал дали се е страхувал по време на полета, а Гагарин отговорил: „Страшно беше не по време на полета, защото преди това бях гледал няколко успешни безпилотни старта. Знаех как работят системите. Бях подготвен. Друго беше страшното. Страшно беше тогава, когато се изправих пред морето от възторжени и изумени хора, които гледаха първия човек, завърнал се от космоса“.
Юрий Гагарин много обичал децата и никога не пропускал възможността да общува с тях и още.
„Беше много контактен, много комуникативен. Никога никого не е излъгал. Ако обещаеше нещо и не можеше да го изпълни веднага поради някакви причини, не забравяше и все някога го изпълняваше. Най-често се срещахме, когато беше дубльор на Владимир Комаров. Тренираше във втората кабина на тренажора, който командвах по онова време. Какво да кажа? Показвах му някои грешки, които допускаше. Много бързо схващаше информацията и реагираше на нея“, казва бившият инструктор.
„Такъв си и остана. Светъл руски човек. Много жизнерадостен и обичащ света, обичащ Земята, обичащ всички хора, с които съдбата го срещна. Ще кажа, че планетата Земя също го обичаше. В книгата си „Мигът на космическата ера“ разказвам за Юрий Гагарин от момента на запознанството ни до драматичния финал. Участвах и в операцията по издирването на разбилия се самолет с Юрий Гагарин и Владимир Серьогин на борда.“
Целият репортаж можете да чуете в звуковия файл.
