Ангел Заберски-син и неговото трио представят новия си албум с концерт на 18 април, в зала № 6 на НДК. Like Jazz-Volume 2 е третият съвместен албум на джаз пианиста и „музикалните хамелеони“, както на шега нарича своите колеги във формацията – Стоян Янкулов-Стунджи, ударни и Борис Таслев, контрабас. Заглавието на концерта е „Малко нощна музика“ и насочва съзнанието към един от бисерите на Моцарт и Виенската класика. Разбира се, това не е случайно. Както и в предишния Like Jazz 1, Заберски е подбрал популярни теми от обичани произведения, създадени през различни епохи.
Ангел Заберски-син: Никога не мога да изпълня една пиеса по един и същи начин
Update Required
To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
Много хубаво заглавие се получи и ще остане като „запазена марка“, защото ясно показва посоката – споделя Ангел Заберски. – „Малко нощна музика“… „Малко“ – защото винаги има какво още да се търси. Класическата, или както я наричат „сериозната музика“, е безконечна. „Нощна“ – защото, според мен, това е музика, която би могла да се слуша след 20 ч.(тогава започва и концертът ни в НДК). „Музика“ – защото за мен това е истинската музика. Like Jazz– второ издание е изцяло с транскрипции на изключително популярни мелодии. Ще чуете тема на Чайковски из балета „Лебедово езеро“, Лист – „Мечтание“, две много популярни пиеси на Шопен, O mio babbino caro – прочутата ария от операта „Джани Скики“ на Пучини, Бах – „Ария“, Рахманинов – една прекрасна славянска тема из Втория концерт за пиано, Паганини, Брамс и т. н. Благодарен съм, че „зад гърба ми“ са двама фантастични музиканти, с които работя от доста години и те ме инспирират да продължавам точно в тази посока. Стоян Янкулов и Борис Таслев са изпълнители, които се изявяват в различни жанрове. От тях получавам изключителна подкрепа, имам им страхотно доверие. Чувствам се „в свои води“ с тях. От една страна – не мога да кажа, че албумът е авторски, защото използвам теми на големи композитори, върху които правя своя транскрипция, свое хармонично и ритмично виждане. Но в известен смисъл това също е авторство.
Убеден съм, че тази музика ще намери добър прием сред публика на различна възраст. Това беше и моят стремеж – да не е натоварващо и да е приятна за слушане. Дали албумът говори за носталгия към класическата музика? Винаги ще имам носталгия към това, с което съм започнал. Може би затова търся пътища за смесване на двата жанра и доближаване на стиловете. В албума, както и в концертния вариант, има много импровизации и интересна хармония… Хубавата джаз хармония, към която винаги съм таял особен пиетет. Никога не мога да изпълня една пиеса по един и същи начин. Просто не мога. Щастлив съм, че имам някакъв талант да импровизирам, защото импровизацията ми дава свобода да творя музика в момента.
