Eмисия новини
от часа
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

ЕП с мерки за повече защита за лицата, разкриващи информация за нередности

Снимка: ЕПА/БГНЕС


Повече защита за лицата, разкриващи информация за нередности - такива мерки одобри в началото на седмицата Европейският парламент по време на последната си пленарна сесия. Дебатът се състоя на фона на зрелищния арест на създателя на „Уикилийкс“ Джулиан Асандж в Лондон. Макар да има по-широк спектър, гласуваният пакет от мерки трябва да защитава именно такива изобличители като Асандж. За Европейския парламент важна е обаче не само работата на разследващи журналисти, а и закрилата на оповестяващите нередности в частни компании и деликатни области, като обществени поръчки, финансови услуги и пране на пари.

Сигурни канали за предоставяне на информация и предпазни мерки срещу репресии са в основата на новите правила за по-добра защита на лицата, които разкриват придобита в работна среда информация, свързана с нелегални или нанасящи вреда дейности, придобили известност като „уисълблоуъри“.

За да бъде гарантирана тяхната сигурност, а разкритата информация да остане конфиденциална, новите правила им позволяват да предоставят своите данни за нарушения, като използват вътрешни и външни канали за докладване.

Според обстоятелствата на случая, „уисълблоуърите“ ще могат да избират дали първо да оповестят информацията на вътрешно ниво в компанията или да докладват директно на компетентните национални власти, както и засягащите ги европейските институции, служби и агенции.

Специално внимание се обръща на заплахите от репресии и уволнения на лицата, разкриващи тази информация, както и понижаването им, сплашването и други форми на ответни действия, целящи отмъщение.

Силна подкрепа за „уисълблоуърите“ беше демонстрирана по време на дебата в зала в Страсбург преди гласуването.

Докладчикът Виржини Розиер припомни, че парламентът се занимава с темата още от 2014 г. и подчерта, че не става въпрос само за икономически ползи от разкритата информация, а е въпрос на прозрачност и добро управление:

„Трябва да осигурим закрила на тези, които имат смелостта да проговорят, за да ни защитават. Ясно е, че лицата, които подават сигнали, са в много уязвимо отношение. Искаме да изградим ясна защита за тях. Тази закрила е възможно най-широката, която можем да постигнем. Ще бъдат закриляни не само работещите, но и стажанти, консултанти и други външни лица спрямо компаниите. Също така осигуряваме закрила на лицата, които са партньори на подаващите сигнали. Те също могат да бъдат засегнати от действия на отмъщение“.

Приетата директива според еврокомисаря по правосъдието Вера Йоурова има послание преди вота за нов Европарламент:

„Последните скандали като Дизелгейт, Люкслийкс, Панамските досиета и "Кеймбридж аналитика" нямаше въобще да ги има, ако нямахме такива разобличители. Ние ги защитаваме чрез тези правила и можем по-добре да предотвратим измами, корупция и корпоративно избягване на данъци. Залагайки тези стандарти, Европейският съюз показва, че иска прозрачност, добро управление, отчетност и свобода на изразяване. Това са ценности, върху които почива самият Съюз. Това е важен сигнал, който изпращаме на гражданите точно преди европейските избори“.

Пресният случай с ареста на Джулиан Асандж даде контекст на дебата в зала, където се чуха призиви, че усилията на ЕП за защита на „уисълблоърите“ трябва да започнат с даване на свобода на основателя на „Уикилийкс“.

Юнус Омаржи от комисията по околна среда се обърна към комисар Йоурува:

„Г-жо комисар, казвате, че искате да защитите подаващите сигнали. Много добре, но кой сега ще спаси Джулиан Асандж? Наше задължение е да признаем какво направи той. Асандж разкри масовото шпиониране на европейски държави от страна на Съединените щати. Затова днес незабавно трябва да му дадем политическо убежище. Знаете, че той рискува да бъде екстрадиран. Всички подаващи сигнали , които искаме да защитим с това законодателство би следвало да бъдат защитени от подобен терор“.

Николаос Хундис от групата на Европейска обединена левица прогнозира мрачни времена за Съюза, ако хора като Асандж не получат защита:

„Арестуването на Джулиан Асандж показва как ще изглежда бъдещето. Такъв тип разследваща журналистика е много важен за демокрацията. Трябва да защитим Асандж, ако искаме различно бъдеще за Европа. Трябва да се обединим срещу този вид нападения срещу свободната журналистика“.

Към момента само 10 страни от ЕС предоставят ясна правна защита на лицата, сигнализиращи за нередности. Това са Франция, Унгария, Ирландия, Италия, Малта, Нидерландия, Словакия, Швеция и Обединеното кралство. В останалите държави защитата е само частична или се прилага за конкретни сектори или категории работници.

Предстои да стане ясно дали мерките ще доведат до повече защита и свобода на осмелилите се да говорят в името на повече демокрация и справедливост и дали това ще даде повече въздух и спокойна среда за разследващата и свободна журналистика, която е в основата на свободата и демокрацията.

Репортажа може да чуете в звуковия файл. 


Новините на БНР – във Facebook, Instagram, Viber, YouTube и Telegram.


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!