Художественият свят на Долорес Дилова носи едно изключително интересно съчетание между експресивност на колорита и традиционната пейзажна живопис. Другото силно качество на изкуството й е, че носи особена меланхолия и обгръща чувствено и колоритно сетивата ти.
В галерия „Стубел“ тя представя новата си изложба със заглавие „Безвремие“. Защото в нейните сюжети денят е спрял, той в едно и също време е и минало, и настояще, и бъдеще. Зрителят вижда едни и същи места, моето място, както го нарича Долорес Дилова, пустите плажове, самотните чадъри, странни драперии и въздух, наситен със светлина и емоции сюжет. И в същото време различен, вдъхновен и неподправен поглед към изгледите от Северното Черноморие, пристанището в Каварна, местността Болата, къщите в малките селище наоколо, складовете и морето с тюркоазено-синьо излъчване. Тя е майстор на златно-медените залези и на тюркоаза като цвят.
На откриването един голям наш художник коментира: „Долорес с неистински цветове прави истински неща, дава особен живот на цвета“.
Художничката винаги отива в търсенията си отвъд реалността, като надгражда онова, което е усещане за природа, за натура, за въздух и светлина. В новите си картини на преден план е изобразила един обикновен природен феномен – тревата около плажовете, в едни тъмни, загадъчни цветове, но те въздействат като живи, като нещо космическо и дошло от небитието.
Долорес Дилова има интересна житейска и творческа биография. Тя е дъщеря на един от ярките представители на импресионизма в българското изкуство. Наследила светоусещането и таланта на своя баща, още на седемгодишна възраст тя става носител на награда от конкурс за детски рисунки в Италия, с председател на журито Хенри Мур. Носител е и на Голямата награда за живопис на биенале „Приятели на морето“ 2014 година.