До 24 на сто от видовете, които принадлежат към групите на пеперудите, птиците и бозайниците, вече са напълно изчезнали от територията на някои европейски страни. Това гласят данни на Програмата на ООН по околната среда.
"По една статистика се смята, че на всеки 15 минути изчезва по един вид от лицето на земята. Това се дължи преди всичко на факта, че се променят местообитанията, променя се средата, в която живеят видовете. Все повече земи се превръщат в обработваема земя, все повече нашите селища и агломерации се разрастват и завладяват естествени територии, които са дом на много видове", коментира пред "Хоризонт" заместник- директорът на Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания към БАН проф. Бойко Георгиев.
"Все повече гори се изсичат, за да се използват за нашата стопанска дейност, съществено въздействие оказват също различните емисии, които отделя нашето човечество със своята жизнена дейност със замърсявания на околната среда, прилагания на пестициди, на други химикали за контрол на вредители, но с това всъщност се засягат и видове, които, можем да кажем, са напълно невинни спрямо нашата дейност и които ние ще загубим завинаги“, допълни той.
Проф. Георгиев представи и други тревожни факти. "От около 40 години насам ежегодно ние потребяваме повече от ресурсите на земята, отколкото нейните екосистеми могат да възпроизвеждат. И така се стига до наши дни, когато всъщност по разчети за 2017 година ние сме употребили 1,7 пъти повече ресурси, отколкото екосистемите на нашата планета могат да възобновяват."
Ограничаването на местообитанията на видовете в резултат на климатичните промени и човешката дейност води до изчезване на растителни и животински видове, посочи и Анелия Павлова от организацията "Зелени Балкани".
"Много често, когато пътуваме покрай големи пътища или магистралите, както е в Тракийската низина, отстрани има влажни зони. Някои от тях се използват за оризища вече, обаче други седят като едни малки блата и те често пъти се разорават, за да се използват за друг вид земеделие. Ето това също намалява местата, където птиците могат да си намерят храна."
Павлова даде пример с мрежата Натура 2000. "Ако даден стопанин има земя в Североизточна България - там стопаните биха получили субсидии, ако се занимават с житни култури. По този начин червеногушата гъска зимата, когато дойде в България, има с какво да се храни."
